вторник, 24 януари 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1168.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1168.)

 От този текст Атанас Далчев, когото като студент посетих в дома му през 1970 г., ми обърна внимание, че пасажът "под стръмната умора на бедрата ти" му напомнял на стиха от французина от т.нар. "прокълнати поети" Стефан Маларме "голото цвете на твоите устни". – Аноним (1947)

   8 uni 1966
ТРИМОНЦИУМ* 

1.

И ти дотичваше загрижена
за улиците, за дъжда, за вятъра,
за думите, за времето, за вярата 
ефирна, пухкава сред въздуха.
И в голотата ти откривах необятното
и онзи монотонен звук на вечността
през лятото;
под стръмната умора на бедрата ти
бе скрита любовта на хората, погребвани
в двехилядното лято преди ерата,
когато с теб на свой ред сме заченати
от страх и жажда край Марица и могилите,
днес ниски и разровени, пресъхнали,
ненужни стари извори за траките.

2.

Лежахме на върха безпаметни,
Градът под нас клокочеше угаснало,
звездите се въртяха в древни орбити
и старци ни следяха зад прозорците,
обхванати от своите болести,
замислени над нашите слабости,
те гледаха какво си вземаме
и гледаха какво забравяме.

Тогава някъде от дъното
една червена роза се възнасяше
и светеше в нощта на спящите,
красива, но и мъдра като мъката;
Небето я прегръщаше и плачеше
със тъмни влажни сълзи
камъкът.

3.

Не бях те виждал толкоз хубава,
неразбираема и гола като въздуха
в най-кратката луна на лятото,
когато нещо неусетно си отиваше,
когато всичко неусетно си отиваше
и дълго край могилите на траките
Марица и небето се прегръщаха.

Пловдив – европейска културна столица

Plovdiv, edited on 24 jan. 2023

- Пролетта на 1966 г. войник край Хасково.
- Магнетичният най-древен град в Европа.
___
* Текстът писах като млад войник в кабинката на радио-релейната станция по време на нощно дежурство в чест на момичето, от което бях получил общо шест писма, които пазех като реликва – и заради едно от тях се сбих с кокалест русоляв дългуч от нашия набор млади войници – ефр. Узунов, докато бяхме строени на плаца за вечерен развод. Греел съм като слънце, след като получих писмото от Ема Попова, та селянинът нейде от врачанските села ми се ухили ехидно: "Виж се каква си ученичка!" – и затова изяде два тупаника и се наложи да ни разтървават. Бях единственият пловдивчанин сред осемдесет момци от цялата страна. От сб. "Сутрин рано" (1983). Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Намачканото празно тенеке вдига глъч до...