ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (575.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (575.) 

  Дъщери надменни йерусалимски! Черна съм, ала съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси. Не гледайте, че съм мургава, защото слънце ме е ожарило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не опазих. Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш, де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?*

  09 jan. 2015. 

ВЛЮБЕНИЯТ ПЕТРАРКА**

Къде си, само трябва да те видя,

и аз дори съвсем не знам защо,

че някак си без теб ми е обидно

като ръка без пръстен от злато,

 

като поляна без цветя през юни,

като дъждовна нощ без светлинка,

като слепец сред пясъчните дюни,

като замръзнала от студ река.

 

Къде си! Все едно сега къде си,

дори не ми е нужно да те знам –

на този свят са хиляди адреси

 да бъдеш в многолюдието сам.

 

От чаша вино мога да отпия,

от устни мога да отпия страст,

но няма по-печална орисия

от сляпата илюзия у нас.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 maj 2021

Илюстрации:
- Лаура в разцвета на хубостта и младостта си.
 - Франческо Петрарка и вдъхновилата го жена. 

–––
* Соломон, Песен на песните ми, Библията. Вж. https://en.wikipedia.org/wiki/Solomon

Цар Соломон (издъхва на 59-годишна възраст през 931 г. пр.Хр.)

** Франческо Петрарка (1304-1374), произхожда от семейство на нотариус, всички очакват от него да продължи делото на баща си. Младежът обаче не се интересува от правото. Освен това след смъртта на баща му, според завещанието, Петрарка получава в наследство само един древен ръкопис на Цицерон. Лишен от средства за съществуване, принуден е да стане свещеник, мести се да живее в Авиньон и приема монашески сан. Но точно тогава Петрарка среща голяма си любов – Лаура, омъжена жена, на която посвещава известните си сонети. За него Лаура се превръща в обект на обожание. На 6 апр. 1327 г. в църквата "Санта Клара" среща любовта на своя живот - хубавата около 20-годишна дама, която влиза в световната литература с името Лаура. Лаура издъхва по време на чумната епидемия през 1348 г. За нея той пише стихове, които нарича "поетични дреболии", сякаш се извинява, че е творил не на традиционния латински език, а на простонародния италиански. Петрарка всъщност високо цени тези  вдъхновени от любовта творби, старателно ги обработва.Така се появява "Книга на песните", състояща се от 317 сонета, 29 канцони, както и секстини, балади, мадригали, в които отразява любовта си към омъжена дама от благородно семейство от Авиньон. Родена е около 1307 г., омъжена през 1325 г., Лаура издъхва през 1348 г. Бел.м., tisss.