неделя, 23 юли 2017 г.

Документи – ЗА МАЛКО СМЕ ТУК, А БЪЛГАРИЯ Е ЗАВИНАГИ

 22 юли – годишнина от рождението на баща ми Кирил от Харманли


Декември 1968 г. край Гребния канал в Пловдив


    ЗА МАЛКО СМЕ ТУК, А БЪЛГАРИЯ Е ЗАВИНАГИ

    

    За малко сме тук, колкото да усетим Вселената около нас и у нас. И с какви велики дела се занимаваме, моля! – да обидим, да нараним, да си присвоим нещо, дето ще ни засити егоизма и тщеславието, да унижим, да смачкаме всеки изпречил ни се пред очи. 


   Библейската притча като жанр е простичка неукрасена материя, а крие страшна лечебна сила, която би ни послужила да се справим със суетата. Безстрастно погледнат, животът ни е печал, болка и сълзи, затова избрах самоиронията, за да се спасявам от пристъпите на меланхолия, обземаща ме при вида на прехласнала се от въображаемия си сияен лик персона.


   Вероятно много са хубавите хора сред нас, българите, но в последните десетилетия за съжаление не откривам нравствен ориентир за нацията ни. Вроденият у мене инатлив оптимизъм на българин по род и език обаче с огромни кървави букви в небето ни под звездния флаг на USA ми крещи: Засега не откриваш. Засега! Някой там е планирал да съсипе отечеството ти, но ти си длъжен да съхраниш поне паметта за България на честните хора с достойнство, един от които е и баща ти простосмъртния мебелист-дърводелец. Когато умираше обгорен, той не си позволи светът да узнае колко страда, не си позволи да хленчи и да се оплаква, а си остана у тебе еталон за българин и мярка за нещата от живота.

Август 1961 г. С баща ми в Китен

* * *
За малко виждате ни тук 
и после няма да ни има,
след нощи на духовен студ 
оставя всеки свое име

с две дати – раждане и смърт, 
когато ще сме отлетели
далеч там някъде отвъд 
материалните предели.

Ний сме паднали ангели, 
от рая в ада изпратени –
като човеци и дяволи, 
да почистим от кал перата си. 

Plovdiv, edited 23 uli 2017

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...