Ars Poetica – КОСЕНАТА ТРЕВА

КОСЕНАТА ТРЕВА

Боли ли я косената трева...
Нима я чухме някога да плаче,
а колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат?

Минава нощ, минават ден и два – 
тя вдига нови кълнове нагоре
и расне пак косената трева,
онази, дето рязаха до корен.

Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче
и казвам си: Какво пък от това, 
че пълен е животът ми с косачи!

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 28 maj 1972 – not edited 28 maj 2017

Ars Poetica – НЕВРЪСТНИТЕ ВЛЮБЕНИ

НЕВРЪСТНИТЕ ВЛЮБЕНИ

"Светни си с фенерчето" – тя тихо му казва,
докато рови той в нейната розова пазва
и, Боже мой, все не уцелва онази вратичка,
зад която го чака с трепет горкото момиче.

След боричкане лудо между тези двамата,
обезверен, шляпайки, той влиза в банята
и тогава някак внезапно тя чува в леглото
как отвънка сурово се плиска животът.

Всъщност, излива Небето пороен дъжд.

"Миличък-моичък, какъв си ми мъж!" –
настойчиво го гали, прегръща, успокоява,
и значи, взема нещата в крехките свои ръце;
целува изтерзаното му хлапашко лице:
"Нали знаеш, колко много си те обичам!
Хей, глупчо! Нали ужасно ме харесваш?"

И пред него там гола се върти на пета,
в детайли и цвят да й разгледа плътта...

"Харесвам те, да" – унило отвръща й той
и се хвърлят двамата отново в леглото
като войничета сред кръвопролитен бой
в името на Негово величество Живота.

Плющи дъждът. Вън гръмотевици тряскат.
Градът сякаш тази нощ с гръм ръкопляска,
за да посрещне в розовия изгрев на утринта
не случайни несретни двама невръстни,
а уверен млад мъж и чаровна жена.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 8 uni 2006 – edited 28 maj 2017