сряда, 26 април 2017 г.

Ars Poetica – КАТАСТРОФА

КАТАСТРОФА

На С.П. и в чест на Жак Превер

Спомни си, Ирини! Валеше дъжд над Брест,
струяха светлини по улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива…

Зеленият трамвай – таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй, за миг почти, със нокти на орел.

Със нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и двамата със теб седяхме там без чувства,
без дъх… И ето, някой наоколо извиква:
– Къде бе, идиот! Ах, тъпа, проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света?

Спомни си, Ирини! Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно;
единствено си мисля сега как е опасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест

и всичко в този свят за миг ще се обърне
със поглед, впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни,
и дъжд отгоре тъкмо е почвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като втрещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя тъп живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2017

Ars Poetica – МЕЧТАТЕЛИ

Усилната 1978 г., когато бяхме бедни и щастливи...

МЕЧТАТЕЛИ

Ядяхме само праз и лук онази зима
и две торби фасул с гранясала сланина,
аз пушех най-противните цигари,
че бяха евтини, а бедност ни попари,

по цял ден тичах някак да спечеля
пари за кино и сладкарница в неделя,
децата ни край нас не със играчки,
играеха с буркани празни и капачки

и колко стихове тогава не написах,
понеже щом до мене гола във леглото
съглеждах те, аз губех дъх и мисъл,
понеже те обичах и защото

ти беше, мила, толкова красива,
като разцъфнало дръвче и плодна нива!
Приседнала на крайчеца на стола
аз съзерцавах те – обичана и гола,

косите си как решеш гледах, и така
отлитнаха най-хубавите ни години,
за да запиша днес със трепетна ръка,
че всичко хубаво отдавна мина.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2017

Донос – И КАКВО НАУЧАВАМ АЗ!

И КАКВО 
НАУЧАВАМ АЗ!

                                                          11.VII.1974 г.    
                Другарю секретар! 

    За първи път узнавам от страниците на този вестник, че в България живеят безпризорни, които бъркат из кофите за боклук, за да не измрат от глад. И този "радостен" факт научавам не от лъжливите журналисти на някой западен буржоазен вестник, не от "Свободна Европа", а от пловдивския вестник "Комсомолска искра". Този Г.Б., под чийто инициали е написана дописката, не може да бъде друг освен враг на нашето мило Отечество.

    И защо ръководството на вестника се е осмелило да публикува този мръсен пасквил?

                С уважение!
                                                     Ангел Йовчев 


Злополучната вестникарска бележка, притеснила бдителния читател:


Колона на дежурния редактор

СЛЪНЧИЦЕТО 
ВЕСЕЛО ПРИПИЧА...

     Читателю, ти често минаваш по "главната" на път за дома. Не ти ли правят впечатление циганчетата, които винаги са тук, на най-оживената търговска улица?
        
     Рошави, нечисти, облечени в не по детските им тела дрехи, те почти винаги спорят за нещо, щом са повече от двама, бият се пред хиляди безразлични очи. Навират се в нозете на хората, мушат се там, където е най-оживено. Често ще ги видиш да броят стотинки и да се карат кой има повече право над "припечеленото".

     Учудваш ли се, читателю? Но да, те наистина припечелват. Ще попиташ как. Вгледай се и може би сам ще се досетиш... Те са толкова сръчни! И умеят да се премятат като истински циркови артисти пред възхитените ни погледи. Освен това вършат и дребни услуги. Освен това и... крадат. Но това, разбира се, нас не ни засяга. Нито теб. Нито мен. Нито всички останали.

     Ние също имаме деца. И сме добри и строги към своите деца. А чуждите не ни интересуват. Нека се ровят из кофите за смет; нашите са си у дома, на чисто. Нека се разхождат с димяща между детските устни цигара; нашите нали не пушат! Нека бъркат в чуждите джобове; нашите нали нямат този навик!

    Пък и все ще се намери някой шегаджия, някоя широка и благородна душа, закопняла за зрелища, дето ще събере около себе си тайфата: "Айде на ямата!" И хвърчат стотинки във въздуха, а безпризорните ще си издерат очите кой повече да събере.

    Виждал си ги, читателю, и насядали покрай масите на откритите сладкарници по "главната". Ръцете им с дълги черни нокти посягат към недопитата от току-що тръгналия си посетител чаша коняк или кока-кола. А тебе те дразни това, защото си малко нещо естет, защото покривките са белоснежни и ще се изцапат, нали!

    А вие, чужденци и гости на Пловдив... Минете по ул. "Васил Коларов". Няма ли ги там безпризорните, значи са край шадравана пред кино "Балкан". Дванадесет на брой. Може и повече. Пушат, пеят и се изтягат по пейките.

    А нас, читателю, какво ни засяга това...
                                                                  Г. Б.
1973 г. Край Марица по дигата откъм южния бряг
   
      БЕЛЕЖКА:
      
      По време на соца Главната носеше името улица "Васил Коларов", след 1990 г. стана улица "Княз Александър I". Някогашното кино "Балкан" днес е бинго-зала. За този сигнал от разтревожения читател три месеца ми намалиха заплатата. Можеха и да ме изгонят от вестника; просто смилиха се, че с жена ми Ася бяхме младо семейство с детенце на година и шест месеца, а тя – без работа, живеехме с моите хонорари...  

      43 (четирийсет и три) години по-късно, вече в пищните условия на победилата демокрация и евролиберални духовни ценности, нещата с циганите очевидно са се изменили до неузнаваемост. Към добро естествено. Случайно да не си помислихте нещо друго?*

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 26 apr. 2017
––––
Вж. ЦИГАНЧЕ се хвърли за пари под джипа на пловдивчанин! УМРЯ В БОЛНИЦАТА!
http://bez-cenzura.com/epitzentar/tziganche-se-hvarli-za-pari-pod-dzhipa-na-plovdivchanin-umrya-v-bolnitzata-vizhte-podrobnosti 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...