вторник, 21 март 2017 г.

Ars Poetica – ПРИНЦ НА БЕДНЯЦИТЕ

ПРИНЦ НА БЕДНЯЦИТЕ

В ръката си
тъй както шпага
държиш чадър срещу дъжда,
над тебе есента протяга
коси, червени от ръжда.

И улиците с таен трепет
са сякаш паднали жени,
а ти си Хамлет, т.е. грешен;
съперниците погледни.

Ще можеш ли да се пребориш:
те – сенки, ти – опасно жив...
И е нищожна твойта гордост,
съблечена в порой лъжи.

Мой Хамлет, ний сме обкръжени
от духове на мъртъвци,
витаят техните съмнения
в апартаменти и дворци.

Нима ще молим за пощада?
Напред, приятелю, напред!
Земята е безумно млада,
но Дания не е във ред.

Да бъдем или не! Чуй, охкат
превитите ни рамена –
тежат им кръстове страхотни
от непосилни времена.

Ала очите ти стаени
блестят в прииждащия дъжд;
и виждам те, стоиш през мене –
един провинциален мъж.

Назрява полунощ. Дванайсет
предутринно ще отзвучи.
Последният тролей отнася
мъже с угаснали очи.

Зад ъгъла пулсира още
повреденият светофар.
Край стълбището живи мощи
напомнят детрониран цар.

И ти си тук със свойта шпага,
но тя е всъщност жалък щит,
към който най-добре приляга
подлец със преуспяващ вид.

Мой Хамлет, истината туй е:
живееш твърде кратко в нас,
шуми с безброй студени струи
Голямата вода... и аз

в ръката си, тъй както шпага,
държа чадър срещу дъжда;
над Пловдив, над Европа ляга
червена есенна ръжда.

А утре кой ли ще те среща?
По кръстопътищата, знам,
горят момчета с кръв гореща
и шпагите им светят там.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, sep. 1977 – edited 22 mar. 2017

Ars Poetica – НЕИЗВЕСТНИЯТ ПОЕТ

НЕИЗВЕСТНИЯТ ПОЕТ

Той беше поет, някакъв си поет,
ала нощем чувах – кашляше лошо;
зад панела знаех, съвсем не в ред
и може би пише стихове пошли.

С пенсия мижава, чакаше ред
като мене за кисело мляко
и случайно в онзи супермаркет
видях го веднъж закъсал яко.

Не му достигаха някакви пари,
та му услужих с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Мина лятото, изниза се есента,
ето че зима зла се задава;
паля си огън от сухи дръвца,
че с бедняка ларж се показах тогава.

Къде ли студува не ми е проблем,
всеки си има нейде роднини;
което зависело точно от мен:
пуснах го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко;
а внезапно усещам крила на поет,
преизпълнен с гордост хлапашка.

Тази утрин отново се буди проклет
моят Пловдив с познатата врява,
и каквото тук виждам, все е наред,
а беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог
устремени към почести, слава,
и каквото тук виждам, е все за добро,
а беднякът любов заслужава.



Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – 21 mar. 2017

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...