Ars Poetica – ХУБАВАТА ГЮЛБИЕ

ХУБАВАТА ГЮЛБИЕ

– Хей! Не спиш ли?

 – Как да спя! Тебе мисля, мили мой.
Тоя грозд звезди в нощта не ми дава миг покой.

– Брей, звезди ли? Туй небе, тъй надвиснало над мен:
черен облак пак преде нишки сребърни от лен.

– Просто затвори очи. Чуй дъждецът вън
как приспивно ромоли. 

– Да, бе! Кара ме насън...

– Ох, притворя ли очи... Лесно ти е май на теб.
Глупчо глупав, разбери, ту съм в жега, ту във лед.

– Тук при мен сега е мрак. Като мъртви всички спят.
Пак самичък съм си, пак виждам дълъг път...

– Кой пък тебе те гнети! Нямаш грижи ти.
Аз пък чувам как в мечти времето лети.

– Да, бе! Лесно ми е, да! Сам във тоя дом студен.
– Пада ти се. За беда, тъй далеч от мен...

– Ще се срещнем, не тъжи. 

– Пълен си с лъжи!
Сто пъти ми обеща и съм пак сама в нощта.

– Мила моя Гюлбие, вярваш ли ми или не?
...Не, не вярва Гюлбие. 

Гледа звездното небе.

Над града се сипе дъжд. 

Хем е в мраз и хем гори
зарад някакъв си мъж... 

Xа върви я разбери!

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 23 uni 2006 – edited 7 jan. 2017