сряда, 23 август 2017 г.

Ars Poetica – СРУТИ СЕ КЪЩАТА

СРУТИ СЕ КЪЩАТА

Не знам защо, Марийка пак лежеше,
търкаляше се в старото легло
с очи като узрели две черешки,
като врабец с пречупено крило.

Защо, Иване, тъй я изостави
и хукна подир чуждите моми?
Едва ли ще откриеш ти такава
по географските ни ширини.

Облизват се тук не един и двама
мъжкари, пощръклели за любов;
не знам защо, но виждам тази драма
ще продължи с любов към някой нов,

ще хвърли той непраната си риза,
патъците си, шапката от лен...
И вече виждам как разгонен влиза
в сърцето й, от нежност приютен.

Смутена, гола, вече го прегръща
в килера посред мръсното пране
и цялата занемарена къща
се срути от любов на колене.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, ~ 1996 edited 23 avg. 2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...