Ars Poetica – ПРИНЦ НА БЕДНЯЦИТЕ

ПРИНЦ НА БЕДНЯЦИТЕ

В ръката си тъй както шпага
държиш чадър срещу дъжда,
над тебе есента протяга
коси, червени от ръжда.

И улиците с таен трепет
са сякаш паднали жени,
а ти си Хамлет, т.е. грешен;
съперниците погледни.

Ще можеш ли да се пребориш:
те – сенки, ти – опасно жив...
И е нищожна твойта гордост,
съблечена в порой лъжи.

Мой Хамлет, ний сме обкръжени
от духове на мъртъвци,
витаят техните съмнения
в апартаменти и дворци.

Нима ще молим за пощада?
Напред, приятелю, напред!
Земята е безумно млада,
но Дания не е във ред.

Да бъдем или не! Чуй, охкат
превитите ни рамена –
тежат им кръстове страхотни
от непосилни времена.

Ала очите ти стаени
блестят в прииждащия дъжд;
и виждам те, стоиш през мене –
един провинциален мъж.

Назрява полунощ. Дванайсет
предутринно ще отзвучи.
Последният тролей отнася
мъже с угаснали очи.

Зад ъгъла пулсира още
повреденият светофар.
Край стълбището живи мощи
напомнят детрониран цар.

И ти си тук със свойта шпага,
но тя е всъщност жалък щит,
към който най-добре приляга
подлец със преуспяващ вид.

Мой Хамлет, истината туй е:
живееш твърде кратко в нас,
шуми с безброй студени струи
Голямата вода... и аз

в ръката си, тъй както шпага,
държа чадър срещу дъжда;
над Пловдив, над Европа ляга
червена есенна ръжда.

А утре кой ли ще те среща?
По кръстопътищата, знам,
горят момчета с кръв гореща
и шпагите им светят там.

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, sep. 1977 – edited 22 mar. 2017