Ars Poetica – НЕИЗВЕСТНИЯТ ПОЕТ

НЕИЗВЕСТНИЯТ ПОЕТ

Той беше поет, някакъв си поет,
ала нощем чувах – кашляше лошо;
зад панела знаех, съвсем не в ред
и може би пише стихове пошли.

С пенсия мижава, чакаше ред
като мене за кисело мляко
и случайно в онзи супермаркет
видях го веднъж закъсал яко.

Не му достигаха някакви пари,
та му услужих с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Мина лятото, изниза се есента,
ето че зима зла се задава;
паля си огън от сухи дръвца,
че с бедняка ларж се показах тогава.

Къде ли студува не ми е проблем,
всеки си има нейде роднини;
което зависело точно от мен:
пуснах го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко;
а внезапно усещам крила на поет,
преизпълнен с гордост хлапашка.

Тази утрин отново се буди проклет
моят Пловдив с познатата врява,
и каквото тук виждам, все е наред,
а беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог
устремени към почести, слава,
и каквото тук виждам, е все за добро,
а беднякът любов заслужава.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – 21 mar. 2017