вторник, 27 декември 2016 г.

World classics – БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Франсоа Вийон (1431-1463...?)*

БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО

Щом верен съм й аз, нима
ще кажете: Тоз няма ум
да люби провалената жена,
поела по престъпен друм?
Клиенти влязат ли, без шум
търча прилежен. С вещина
поднасям сирене, вина.
Платят ли – "
Ах, елате пак!"
смирен подгъвам колена
в бардака ни, на вас добре познат.

Позеленяла, ми крещи от яд,
ако случайно легне без пари.
Тогава да си с нас е просто ад.
Колана, шала, роклята дори
прибирам и мърморя: "Разбери,
ще взема всички дрипи да продам".
А тя изписква: "Антихрист!" Без срам
кълне дори Исус... И лепвам й печат
върху устата
, както аз си знам
в бардака ни, на вас добре познат.

И тя смирява се. С една пръдня
като отровна жаба пръсва смрад.
Побутва ме, но вече без сръдня,
нарича ме "
Любовнико мой млад".
Пияни лягаме си – глад не глад...
Бидейки бременна, на сутринта
връз мене тръшва се. От тежестта
усещам, вие ми се свят.
Изобщо, здравето ми взима тя
в бардака ни, на вас добре познат.

Вали и вей – поне съм подслонен.
Ама че бил съм прост? И тя е като мен!
От себе си не виждам по-задоволен.
За нея съм – дори по вкус и цвят
приемлив като гъз къмто
корем.
Не щем ни ред, нито живот почтен
в бардака ни, на вас добре познат.

Authorized translation by: Jores

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, edited 27 dec. 2016
_____
*François Villon, вж.   https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D0%B9%D0%BE%D0%BD

Други преводи на БАЛАДА ЗА ДЕБЕЛАТА МАРГО:

1.
Васил Сотиров, вж. 
https://chitanka.info/text/16793/29


Ако я любя и съм й слуга,
това доказва ли, че аз съм тъп?
За мене тя е нещо по̀ така,
защото тук е хвърлен моят пъп.
Човек убивам, но ви нямам зъб —
прекрачи ли кракът ви този праг,
ви храня и поя и давам знак
за туй-онуй, дорде се разплатим —
добре ли е, добре дошли сте пак
във тази дупка, дето я държим.

Но легне ли Марго без грош в ръка,
на всичко тя тогава дава гръб —
на мен пък ми е криво, че така
съвсем не виждам образа й скъп
и иде ми да ги изям от скръб
елека, роклята, корсета як —
не дава, „Антихрист!“ ми вика чак…
Духът й се оказва несломим,
дорде й фрасна аз един кривак
във тази дупка, дето я държим.

Кавгата се изнизва на шега
като пръдня от гащи. И по гръб,
от смях примира, рита тя с крака
и иска още моя образ скъп…
Заспиваме пияни — дъб до дъб,
но съмне ли се, със горещ тумбак
ме яхва тя — и пак, и пак, и пак…
Под нея проснат съм като килим —
от зор душата ми излиза чак
във тази дупка, дето я държим.

Във студ и зной развявам тук байрак
и има си гърнето похлупак,
йерархията тачим — мил и драг
отдолу си и трижди по-любим;
но и без капка чест да сме, все пак
живеем си живота (няма как!)
във тази дупка, дето я държим.

2. Кирил Кадийски, вж. https://chitanka.info/text/15156-balada-za-debelata-margo

Ако обичам тая дебелана,
нима съм тук последният глупак?
За нея ви прерязвам и гръкляна!
Чудесно сме си в наш ия бардак,
щом дойдат гости — тичам с пълна кана,
че хляб, че сирене, вода; в мазата
търча за вино, не подвивам крак;
а щом платят добре, им викам: — Ей,
елате ни отново на софрата —
в дома ни, в наш ия прочут бордей.

Но ако вечер някой път пияна
Марго без пукнат грош  ми дойде пак,
за гуш ата ми иде да я хвана;
готов съм да продам и за петак
едничката й хубава премяна.
А тя врещи, надува ми главата,
кълне Христа, нарича ме тъпак,
и Антихрист ми вика, и злодей,
дорде не я заш левя през устата
в дома ни, в наш ия прочут бордей.

След туй мирясва мойта повлекана,
пръдня ми пуска, ама по мерак.
Го-го ми гука, хваща ми кочана
и борим се на стария матрак,
а после спи до мен като заклана.

И сутрин, както куркат й червата,
макар и трудна, с ей такъв тумбак,
ме яхва изведнъж и току глей
ме смазала — потрош ва ми ребрата
в дома ни, в наш ия прочут бордей.
Послание
Вън вятър да фучи, да бръска сняг —
И аз съм сит, и тя — на завет свряна.
Йерархия ли? Равни сме в кревата.
Отлична двойка — котка и котак;
Не, чест не му е нужна на плебей
и кретаме, доволни от съдбата,
в дома ни, в наш ия прочут бордей.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1553.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1553.)      За Историята няма никакво значение дали – събирайки нещата си в книга, авторът е живял охолно и ...