вторник, 6 декември 2016 г.

Ars Poetica – КОГАТО СИ ОТИВАШ...

КОГАТО СИ ОТИВАШ...

Когато си отиваш и отиваш, и отиваш,
не се обръщай, моля те, назад.
Спомни си само колко бе красива
пред погледа на онзи непознат,

как той с очи те пиеше и колко
внезапно гъвкава ей тъй, за миг
като пъстърва пъргава в потока,
без да помислиш, спусна се със вик

насреща му... и как денят отвънка
като че ли изчезна и замря –
сред лястовича врява песен звънка,
дошла дотук от призрачна гора.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 17 jan. 2011 – edited 6 dec. 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1557.)     Не се плаши от локвата – душа и свят й е да те окаля! Намачканото празно тенеке вдига глъч до...