вторник, 29 ноември 2016 г.

Ars Poetica – В МАНСАРДА ВЕХТА...

В МАНСАРДА ВЕХТА...


В мансарда
вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ
гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за
премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни
на топличко в сумрач
ната читалня,
виелица по Витошка
фучи,
а с книгите тук – нежно и печално...

И в мензата
пак риба, стар фасул,
десерт: ошав от ябълки и сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

Прибирам се по Руски окрилен,
а в "Грозд" решавам и да поостана,
където неколцина като мен
отпиват вино евтино от кана.

И
зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде
автобусът,
внезапно
сред наставащия мрак
прострелва
ме едно девойче русо.

Насън я следвам после ц
яла нощ,
увит до вежди в старо
одеяло;
о, Господи, животът не бил лош!
кривя се сутрин в късче огледало,

мотая се с бръсначката в ръка,
докато се обръсна и се лъсна.
Животът не
бил лош, пак ще река,
кога не са ти
помислите мръсни.

Наивен,
беден, глупав, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за
мен,
ала щастлив съм с жълто край
устата.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, editet 29 noe. 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...