вторник, 15 ноември 2016 г.

Ars Poetica – МАЙКА МИ

МАЙКА МИ

Като облак градоносен цял ден носи се из къщи,
чувам я – цял ден мърмори заядливо и се пали,
край разпалената печка аз тетрадките разгръщам,
докато навън се вихрят ледни деке
мврийски хали.

Май е нещо си болнава и в з
авода не отиде,
ала все пак не остави мръсното пране не
прано,
над кухнето ни 
бедняшко от коритото се вдига
пяна, сякаш виртуозно някой свири на пиано.

Уж тетрадки
те разгръщам, уж в учебника се ровя,

а урокът непонятен пак, уви! – за мен остава,
но не смея да я питам – 
ще ме скастри най-сурово,
по-суров от нея няма 
сякаш в цялата държава.

Къкри в тенджерата 
бобът, мирис носи се уханен,
девет стъпала надолу тук живеем си прилично
и не зная под небето нищо от това по-странно,
че от майка си по този начин чувствам се обичан.

Пловдив – европейска културна столица 2019


Plovdiv, 29 noe 2013 – edited 16 noe. 2016

Ars Poetica – БУНТ НА КОРАБА

БУНТ НА КОРАБА

Не сме се разбирали да съм Ви сянка,
не сме се разбирали.
Не сме се разбирали да съм от свитата,
не сме се разбирали.

Кралица на моето сърце е друга работа.
Това е нещо много специално.
То значи да върша подвизи,
да си рискувам живота
за Вашето кралско достойнство,
ала не значи да падате по гръб –
понеже ми разваляте илюзията
и повече не мога да съм рицар,
с което всъщност ме изкушавахте досега.

Plovdiv, noe. 2001 – no edited 16 noe. 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...