събота, 22 октомври 2016 г.

Ars Poetica – ТИ, ДЪЖД…


ТИ, ДЪЖД…


Ти, дъжд,
който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал",
над гробището с мъртвите поети,
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето бледо резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цени
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние.

                Пловдив – eвропейска столица на културата за 2019 година
Plovdiv, 7 apr. 1985 – edited 22 oct. 2016

Ars Poetica – ЕФИМЕРИЯ

EФИМЕРИЯ

Свърши кафето в кутията, свърши ми чаят,
цигарите – и те на привършване, редеят,
Октомври изнизва се, животът – също, скучая,
оттук-насетне как ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се търкалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца –
иде ми да се грабна и заедно с мъртвите,
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи –
младостта е весела, празнична, шумна!
Навестиха ме тези дни внезапно копнежи
и любовта ти... Сладко мое безумие!

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 6 apr. 2011 – edited 22 oct. 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...