неделя, 25 септември 2016 г.

Ars Poetica - МОЕ СЛАДКО БЕЗУМИЕ

МОЕ СЛАДКО БЕЗУМИЕ

Свърши кафето
в кутията, свърши и чаят
цигарите на привършване, редеят,
Август изниза се, животът
също, скучая.
Оттук насетне какво ще е... нямам идея.

Две-три мечти ми се търкалят захвърлени,
паяжини красиво обрамчват прозореца
иде ми да се грабна и с мъртвите 
да се запилея и аз нейде из Космоса.

Отсъствието едва ли ще се забележи
младостта е весела, празнична, шумна
,
навестиха ме тези дни внезапно копнежи 
и любовта ти... Мое сладко безумие!

Какво да си кажем! Подгизнал – паркът,
алеите – в драки и тръни обрасли,
силуети неясни смътно се мяркат
и едва ли там ще сме си на мястото.

Ще се гушнеш у мене, ще те прегърна,
ще ти кажа как много те мисля, когато...
Сетне на пръсти ще се завърнем:
ти при мъжа си, аз – в самотата.


Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година


Plovdiv, 6 apr. 2011 – edited 26 sep. 2016


ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...