Ars Poetica – ЧЕРВЕНОКОСАТА

ЧЕРВЕНОКОСАТА

На Дорис

Тя върви под листопада, тая огнена жена! –  

и над нея меко пада слънчевата светлина. 

Тя е езеро, пъстърва, ручеят игрив пред теб,

тялото й пее, пърха като птица в знойна степ,

целия те изкушава с тези огнени коси 

и когато отминава, вече същият не си. 

Тя е горда, тя е млада, тя е изкласила ръж,
как по нея да не страда пожелалият я мъж? 

Иде, бърза запъхтяна не за теб, ала защо 

ти е нужна окована птица в клетка от злато! 

Срещнал си я най-случайно в есенната тишина
като чужда страст и тайно влюбена във друг жена.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, 1 okt. 1978 – edited 23 sep. 2016