Ars Poetica - СЛУЧАЙНО ЖЕНА

СЛУЧАЙНО ЖЕНА

Тя първа посреща навън раздавача,

когато пристига с куп вести за нас;

когато мъртвеца отнасят, тя плаче,

косите си скубе и пада в несвяст.*

От всички по-умна и най-досетлива,

тя страшните тайни на наште жени

събира, изстисква, вари и прелива

и само на себе си не измени.

Смехът й кънти по-висок от тавана,

на всяка трапеза e гостенка тя;

навярно в леглото самотна и няма

нещастно поплаква си късно в нощта.

И ето, изчезна – отведе я някой,

досада нелепа у всички расте

и тайничко вече скърбя за жената,

която тъй бързо забравиха те. 

Пловдив - европейска столица на културата за 2019 година

 

Plovdiv, 2 noe. 1980 – edited 5 uli 2016

_____

* През лятото на 1980 г., едва в трийсетата си година, издъхна в леглото си съседът Васил Новев - веселяк и мухабетчия, сирак от Харманли. Съседката до техния апартамент в блока, като изнасяха ковчега на Васко, когото мъжът й бе бръснал мъртъв в банята им, от площадка между по-горните етажи внезапно взе да крещи, да си скубе косите: "Васко, на кого ни оставяш!". За нея писах стихотворението, което извадих от старите папки, Всъщност, то е тъжно стихотворение за жена, която - като няма личен живот, преживява съседските драми. По повод смъртта на Васко е и следващият текст "ЧЕРНА ПЕПЕРУДА", както и още един - "ТРАУРНА ЧЕРВЕНА РОКЛЯ".

Ars Poetica - КОНСПИРАЦИЯ

КОНСПИРАЦИЯ

Всички знаели, че се обичаме.

Само ние с тебе не,

спазвайки благоприличие,

сдържаност поне.

Аз избягвал съм те ловко,

ти страняла си от мен,

че уж даром е животът,

но не е за ден –

да се губим в плътска връзка

с неизвестен край,

в плен на помисли най-дръзки,

че е вечно Май…

Струва ли си да подскачам

покрай кокошле,

да съсипем два палата

за катун в поле!

Ти си сдържана, учтива

и не си за мен,

просто няма перспектива;

а съм изумен,

че където и да бягам,

все си ми в ума:

Кой в момента ти дотяга?

Или си сама?

Знаеш ли, че ме обичаш?

Аз що нищичко не знам?

Ала мене кой ме пита!

Нямам място там.

Plovdiv, 4 uli 2016