Публицистика - КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (2.)

Цар Киро* 

КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (2.)

    Продължение от 11 окт. 2004

    През 1439 г. във Флоренция се открива събор за обединение на двете църкви: Римската и Византийската Източна църква. В 1453 г. пълчищата на османлиите вече са прегазили Византия и са заличили Източната Римска империя от света, тъй че Флоренция се оказва средище на Ренесанса наред с Рим, Венеция, Милано.

    Леонардо да Винчи (1452-1519) бил хомосексуалист, пишел с лявата ръка; много силен физически, язди, фехтува, носи се елегантно облечен, пада си по изненадите, любопитен е, проявява изострен усет към гротескното, грозното и красотата.

    Микеланджело Буонароти (1475-1564) рисува картини в духа на Стария завет (по-точно, в духа на новото протестантство). Обсебен от работата си над картините, се занемарява дотам да спи с дрехите; преждевременно остарява, макар и доживял почти до деветдесетата си година. 

    Тициан (1477, а може би 1487/90-1576) според Дитрих Шваниц е най-представителният художник на Ренесанса. Слабост му било на Тициан да изобразява женската хубост. При него всичко е цвят, светлина, чувствена наслада. Дева Мария рисува тъй, сякаш е богиня на Любовта – появилата се от морската пяна край Кипър Афродита. Вероятно в съгласие с немския професор, в момент, когато записвам това сред един от най-занемарените крайни квартали на Пловдив, помислих си за моряците, в чиято фантазия на зажаднели здрави мъже се е родил ликът на красотата, на Любовта.

  
    Рафаел (Рафаело Санти: 1483-1520). Колко пък кратко е живял Рафаел, леле! Примирява религията с философията... Записвам си, и това твърдение на Шваниц ми се вижда странно: как художник ще примири религията с нейните ужасно строги канони и философията с нейното свободолюбие и склонност към полетите на духа!

    До трийсет и седмата си година Рафаел успява да създаде най-миловидните изображения на Дева Мария: т.нар. Сикстинска капела – Мария с младенеца Исус в ръце. Рафаел е най-ведрият, най-слънчевият между художниците на Ренесанса, без страх от демоничните енергии. Отдаден на безмерни удоволствия, издъхнал... от преумора, а защо не, решавам – от физическа любов... Опитвам да си го представя за миг, записвайки тия неща на моето балконче, трийсетина метра кацнало над земята. Когато си трийсет и седемгодишен, тъй сладко е да умреш в прегръдките на хубава жена! И аз съм умирал, при това неведнъж.

    11. Колумб от Генуа в 1492 г. открива Америка, т.е. двете Америки. 

    12. Обособяват се все по това време три лагера в Западното християнство:
       – католици (признаващи върховенството на Църквата);
         – лутерани и англикани (Църква подчинена на Държавата); и
         – калвинисти и пуритани (за които всеки е свещеник на себе си; изпитвали неприязън** към т.нар. йерархична Църква – чувство, което кой знае що, и аз, роден през 1947 г. сл. Хр. в осемхилядолетния свой роден Пловдив, сърдечно споделям.

     13. Мартин Лутер (1483-1546) е син на миньор. Смятал да следва право, ала подир премеждие посред една буря се заклева да облече монашеското расо; и наистина изпълнява своя обет – влиза в Августински манастир, което ще рече, както предполагам: манастир за следовници на св. Августин***. Осенява го идея, че единствено Вярата може да спаси човека от Злото. Превежда библията на немски. Преводът му играе основополагаща роля за немската нация.**** Когато през 1521 г. (Новият завет) и през 1534 г. (Старият завет) са отпечатани на немски език, Лутер съответно е 38- и 51-годишен. 

    Преводите му са на образен, богато нюансиран и цветист простонароден език, и така стават основа на писмената немска реч, основа за национално самосъзнание у разпилените до тоя момент немци. Обявява се обаче срещу боготворенето на Дева Мария (защо бе, Мартине!), светците, Чистилището, Тайнството на Изповедта и на Последното помазване. Отнема привилегията на свещениците да се изживяват като посредници между Бог и обикновения простосмъртен. Е, за това последното, рекох си: добре е сторил!

    14. Анабаптистите се появяват в Швейцарските планини, изграждат комуни по чукарите и препоръчват многоженството. Жените били въодушевени, представете си! – от някой си предводител-анабаптист Ян от Лайден и го вадят от мазето, дето го турил под ключ местният епископ-католик. Основа на анабаптизма е т.нар. мирно противопоставяне на всяка принуда, което като пловдивчанин си го превеждам с фразичката: "Пука ми за вашите данъци, такси и разпореждания, ще се търкалям на воля, понеже протестирам!"– което в тоя случай е влияние на най-многолюдното, вероятно и най-циганско гето на Европа – пловдивското парче земя Столипиново.

    15. Швейцарските стрелци първоначално били селяни, временно наети да воюват срещу рицарите. Понеже някак не се чувствали задължени да следват правилата на рицарския двубой, млатели благородниците, дето ги срещнат.  Воювали пеш, пробождали горкия рицар с петметровите си копия (алебарди) като бифтек или го сваляли от коня върху грешната земя барабар с всичките му брони и железа по него и го доубивали със секирче. Оттам славата им на непобедими. Последица от тая "смелост" е авторитетът им на храбри войни, предпочитани и до днес за лична гвардия на Негово светейшество г-н папата. Такива ми ти работи... Ха, иди сетне и се бий по правилата! За рицарите ми стана чоглаво.

    16. Калвинисти ще рече последователи на Жан Калвин (1509-1564), чист французин от градчето Ноайон, който силно вярвал в... Предопределението. Издръжливостта при мъченията, на които са подлагани, фактът че оцелявали въпреки всички несгоди и гадости в живота за тия странни хора калвинистите вече бил сигурен белег, че са богоизбрани. Силно ми допада лайтмотивът на мисията им: "Който ме преследва и унижава, ме прави по-силен". Средище на тия особняци е Женева, а калвинистки територии по традиция са Холандия, Англия, Северна Америка (без Мексико). Ето откъде била слабостта ми към холандците, по-точно към стила им във футбола от епохата на моя набор и физически двойник**** Йохан Кройф (1947-2016).

Пловдив – европейска столица на културата!

Plovdiv, 11 oct. 2004 – redact. 29 apr. 2016

_____
* Кирил Рашков - известен с прозвището цар Киро, се е обявил за Цар на циганите в България. Роден е на 24 май 1942 г. в Миравци, някогашна Република Македония от състава на бивша Югославия.

     С "нахалници" и "гадняри" цар Киро (НВ Кирил Рашков) се обърна към чакащите го журналисти пред пловдивския Военен съд. Там днес започва делото срещу него. "Не ме снимайте! Нахалници такива, гадняри!” Рашков е изправен пред Темида за контрабанда на половин килограм живак през 2015 г. от Турция. В дома му са открити антики и около 3 кг. амфетамини. НВ пристигна в компания на съпругата Костадинка и сина Ангел около 9 ч. тази сутрин. Пред Военния съд в Пловдив НВ слезе от лъскав джип и директно наруга журналистите, че не му давали спокойствие. Съпругата Костадинка заяви, че мъжът й е много болен, но няма да казва колко точно, за да не се радват душманите му, които били из цяла България. „Мъжът ми е на умиргане, не го закачайте", каза царицата. (Из статия за Негово величество в местната преса, вж. http://big5.bg/kriminal/sd/kiril-rashkov-km-zhurnalisti-naxalniczi,-gadnyari.html) 

** Вж. стр. 80-та на цит.съч. "Речник на общата ни култура" от Дитрих Шваниц.
*** Августин Блажени (354-430). Симпатична ми е сентенцията му: "Ако никой не ме пита що е време, зная; ако обаче искам да обясня, кога ме попитат, не зная".
**** Нещо подобно се случва и когато послания от шестмесечни (според легендата) сънища на неграмотния 40-годишен Мохамед обединяват разпръснатите, враждуващи помежду си дотогава чергарски "племена със знамена" в една религия, език и самосъзнание.
***** Според Н. Заяков (1940-2012) през 1977 г., когато вестникарите от "Комсомолска искра" ходехме да се печем и да плуваме в комплекс "Девети километър" край пътя за Пазарджик.