Документи - ДОСТОЕВСКИ ЗА НЯКОИ НЕЩИЦА

1821-1881

ДОСТОЕВСКИ ЗА НЯКОИ НЕЩИЦА

    Фьодор Михайлович Достоевски е руски писател и публицист със силна нравствена струя. Ето на български – родния език на Азис, Къци, Ники, Дони, Нети, Криско, Милко Калайджиев, Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Бойко Борисов и вероятно бъдещ академик, сегашния д-р хонорис кауза на Пловдивския университет футболната легенда Христо Стоичков*, фрагменти от творби на може би най-странния в скромността си руснак!

    Христос воскресе, приятели, които по род сте православни християни! Воистина возкресе, особено за осакатените духом! 

***

    А известно е адвокатът какво е; адвокатът е съвест под наем.

    Аз съм рожба на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми праща мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове обичам и виждам, че и мене ме обичат – тъкмо в такива мигове изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мене. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече! - ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.

    Ако един народ не вярва, че истината е единствено у него, ако не вярва, че единствено той е способен и призван да възкреси всички със своята истина - той тутакси престава да е велик народ и тутакси се превръща в етнографски материал... ("Бесове")

    Искаш ли да победиш целия свят, победи себе си.

   Да можеше тъй да стане, всеки от нас да опише всичко за себе си, но тъй, че да не се притеснява да изрече не само онова, дето не смее да каже и за нищо на света няма да каже на хората, не само онова, дето не смее да каже дори на най-близките си приятели, но и онова, дето не смее да признае понякога и пред себе си... тогава по света би се разнесла такава воня, че всички ще се издушим. ("Унижените и оскърбените")

    Атеизмът е произлязъл от Римския католицизъм. ("Идиот")

    В истински любящото сърце… или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.

    Великодушното сърце може да обича от състрадание. ("Унижените и оскърбените")

    Времето е отношение на битието към небитието (версия: ...отношение на материалното към духовното, бел.м., tisss).

    Втората половина на човешкия живот обикновено се състои единствено от натрупани през първата половина навици. ("Бесове")

    Глупак, който съзнава, че е глупак, вече не е глупак. ("Унижените и оскърбените")

    Да се влюбиш не значи, че обичаш. ("Братя Карамазови")

    Днес повсеместно човешкият ум започва насмешливо да не проумява, че истинска сигурност за човека не е в личното му самотно усилие, а в общата човешка цялост. ("Братя Карамазови")

    Животът е разбираем само ретроспективно.

    Животът е изпълнен с комизъм и величествен само в своя вътрешен смисъл.

    Когато човек достигне щастието, няма да има повече време, защото не е нужно. Времето не е предмет, а идея. Ще угасне в ума. ("Бесове")

    Красотата ще спаси света. ("Идиот")

    Много хора са честни само защото са глупци.

    Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат...

    Не бива да обичаш това, което не познаваш.

    Нещастието е заразно. Нещастните, бедните трябва да странят едни от други, да не се заразят още повече.

    Няма нищо тайно, дето да не е станало явно.

    От жалки истини безброй по-ценна е лъжата, която възвисява. ("Бесове")

    Папата е заграбил Земята, земния престол и е хванал меча; оттогава всичко тъй върви, само че към меча вече прибавиха лъжа, лукавство, измама, фанатизъм, суеверие, злодейство, заиграли са се с най-светите, най-чистите, най-простодушните, най-пламенните чувства на народа, започнали са всичко-всичко да разменят за пари и за мизерната си земна власт. ("Идиот")

    Истинската правда винаги е неправдоподобна. За да стане правдоподобна, трябва да й се притури малко лъжа. ("Бесове")

    Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.

    Римският католицизъм е по-лош и от безбожието. ("Идиот")

    Римският католицизъм не е вяра, а продължение на Западната Римска империя. ("Идиот")

    Само покаянието си да не изоставяш, и всичко Бог ще ти прости. А и няма такъв грях, не може и да го има по цялата земя, който грях Господ да не би опростил на истински покаялия се. И не е в състояние човек да стори грях толкова голям, че да пресуши безбрежната любов Божия. Нима е възможен грях, който да превиши Божията любов? ("Братя Карамазови")

    Социализмът, както и неговият брат атеизмът, е произлязъл от отчаянието, като противопоставяне на Западния католицизъм в морален смисъл: за да замести изгубената морална власт на религията, да утоли духовната жажда у закопнялото човечество и го спаси не с Христа, а пак с насилие. ("Идиот")

    Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

    Човек е нещастен, защото не разбира, че е щастлив; затова. ("Бесове")

    Какво е адът ли? Страдание, че повече не си в състояние да обичаш. ("Братя Карамазови") 

    Превод на български - tisss

Plovdiv, 1 maj 2016 - Великден

––––

* Вж. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=806471 & http://www.webcafe.bg/id_1105028475

Публицистика - КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (2.)

Цар Киро* 

КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (2.)

    Продължение от 11 окт. 2004

    През 1439 г. във Флоренция се открива събор за обединение на двете църкви: Римската и Византийската Източна църква. В 1453 г. пълчищата на османлиите вече са прегазили Византия и са заличили Източната Римска империя от света, тъй че Флоренция се оказва средище на Ренесанса наред с Рим, Венеция, Милано.

    Леонардо да Винчи (1452-1519) бил хомосексуалист, пишел с лявата ръка; много силен физически, язди, фехтува, носи се елегантно облечен, пада си по изненадите, любопитен е, проявява изострен усет към гротескното, грозното и красотата.

    Микеланджело Буонароти (1475-1564) рисува картини в духа на Стария завет (по-точно, в духа на новото протестантство). Обсебен от работата си над картините, се занемарява дотам да спи с дрехите; преждевременно остарява, макар и доживял почти до деветдесетата си година. 

    Тициан (1477, а може би 1487/90-1576) според Дитрих Шваниц е най-представителният художник на Ренесанса. Слабост му било на Тициан да изобразява женската хубост. При него всичко е цвят, светлина, чувствена наслада. Дева Мария рисува тъй, сякаш е богиня на Любовта – появилата се от морската пяна край Кипър Афродита. Вероятно в съгласие с немския професор, в момент, когато записвам това сред един от най-занемарените крайни квартали на Пловдив, помислих си за моряците, в чиято фантазия на зажаднели здрави мъже се е родил ликът на красотата, на Любовта.

  
    Рафаел (Рафаело Санти: 1483-1520). Колко пък кратко е живял Рафаел, леле! Примирява религията с философията... Записвам си, и това твърдение на Шваниц ми се вижда странно: как художник ще примири религията с нейните ужасно строги канони и философията с нейното свободолюбие и склонност към полетите на духа!

    До трийсет и седмата си година Рафаел успява да създаде най-миловидните изображения на Дева Мария: т.нар. Сикстинска капела – Мария с младенеца Исус в ръце. Рафаел е най-ведрият, най-слънчевият между художниците на Ренесанса, без страх от демоничните енергии. Отдаден на безмерни удоволствия, издъхнал... от преумора, а защо не, решавам – от физическа любов... Опитвам да си го представя за миг, записвайки тия неща на моето балконче, трийсетина метра кацнало над земята. Когато си трийсет и седемгодишен, тъй сладко е да умреш в прегръдките на хубава жена! И аз съм умирал, при това неведнъж.

    11. Колумб от Генуа в 1492 г. открива Америка, т.е. двете Америки. 

    12. Обособяват се все по това време три лагера в Западното християнство:
       – католици (признаващи върховенството на Църквата);
         – лутерани и англикани (Църква подчинена на Държавата); и
         – калвинисти и пуритани (за които всеки е свещеник на себе си; изпитвали неприязън** към т.нар. йерархична Църква – чувство, което кой знае що, и аз, роден през 1947 г. сл. Хр. в осемхилядолетния свой роден Пловдив, сърдечно споделям.

     13. Мартин Лутер (1483-1546) е син на миньор. Смятал да следва право, ала подир премеждие посред една буря се заклева да облече монашеското расо; и наистина изпълнява своя обет – влиза в Августински манастир, което ще рече, както предполагам: манастир за следовници на св. Августин***. Осенява го идея, че единствено Вярата може да спаси човека от Злото. Превежда библията на немски. Преводът му играе основополагаща роля за немската нация.**** Когато през 1521 г. (Новият завет) и през 1534 г. (Старият завет) са отпечатани на немски език, Лутер съответно е 38- и 51-годишен. 

    Преводите му са на образен, богато нюансиран и цветист простонароден език, и така стават основа на писмената немска реч, основа за национално самосъзнание у разпилените до тоя момент немци. Обявява се обаче срещу боготворенето на Дева Мария (защо бе, Мартине!), светците, Чистилището, Тайнството на Изповедта и на Последното помазване. Отнема привилегията на свещениците да се изживяват като посредници между Бог и обикновения простосмъртен. Е, за това последното, рекох си: добре е сторил!

    14. Анабаптистите се появяват в Швейцарските планини, изграждат комуни по чукарите и препоръчват многоженството. Жените били въодушевени, представете си! – от някой си предводител-анабаптист Ян от Лайден и го вадят от мазето, дето го турил под ключ местният епископ-католик. Основа на анабаптизма е т.нар. мирно противопоставяне на всяка принуда, което като пловдивчанин си го превеждам с фразичката: "Пука ми за вашите данъци, такси и разпореждания, ще се търкалям на воля, понеже протестирам!"– което в тоя случай е влияние на най-многолюдното, вероятно и най-циганско гето на Европа – пловдивското парче земя Столипиново.

    15. Швейцарските стрелци първоначално били селяни, временно наети да воюват срещу рицарите. Понеже някак не се чувствали задължени да следват правилата на рицарския двубой, млатели благородниците, дето ги срещнат.  Воювали пеш, пробождали горкия рицар с петметровите си копия (алебарди) като бифтек или го сваляли от коня върху грешната земя барабар с всичките му брони и железа по него и го доубивали със секирче. Оттам славата им на непобедими. Последица от тая "смелост" е авторитетът им на храбри войни, предпочитани и до днес за лична гвардия на Негово светейшество г-н папата. Такива ми ти работи... Ха, иди сетне и се бий по правилата! За рицарите ми стана чоглаво.

    16. Калвинисти ще рече последователи на Жан Калвин (1509-1564), чист французин от градчето Ноайон, който силно вярвал в... Предопределението. Издръжливостта при мъченията, на които са подлагани, фактът че оцелявали въпреки всички несгоди и гадости в живота за тия странни хора калвинистите вече бил сигурен белег, че са богоизбрани. Силно ми допада лайтмотивът на мисията им: "Който ме преследва и унижава, ме прави по-силен". Средище на тия особняци е Женева, а калвинистки територии по традиция са Холандия, Англия, Северна Америка (без Мексико). Ето откъде била слабостта ми към холандците, по-точно към стила им във футбола от епохата на моя набор и физически двойник**** Йохан Кройф (1947-2016).

Пловдив – европейска столица на културата!

Plovdiv, 11 oct. 2004 – redact. 29 apr. 2016

_____
* Кирил Рашков - известен с прозвището цар Киро, се е обявил за Цар на циганите в България. Роден е на 24 май 1942 г. в Миравци, някогашна Република Македония от състава на бивша Югославия.

     С "нахалници" и "гадняри" цар Киро (НВ Кирил Рашков) се обърна към чакащите го журналисти пред пловдивския Военен съд. Там днес започва делото срещу него. "Не ме снимайте! Нахалници такива, гадняри!” Рашков е изправен пред Темида за контрабанда на половин килограм живак през 2015 г. от Турция. В дома му са открити антики и около 3 кг. амфетамини. НВ пристигна в компания на съпругата Костадинка и сина Ангел около 9 ч. тази сутрин. Пред Военния съд в Пловдив НВ слезе от лъскав джип и директно наруга журналистите, че не му давали спокойствие. Съпругата Костадинка заяви, че мъжът й е много болен, но няма да казва колко точно, за да не се радват душманите му, които били из цяла България. „Мъжът ми е на умиргане, не го закачайте", каза царицата. (Из статия за Негово величество в местната преса, вж. http://big5.bg/kriminal/sd/kiril-rashkov-km-zhurnalisti-naxalniczi,-gadnyari.html) 

** Вж. стр. 80-та на цит.съч. "Речник на общата ни култура" от Дитрих Шваниц.
*** Августин Блажени (354-430). Симпатична ми е сентенцията му: "Ако никой не ме пита що е време, зная; ако обаче искам да обясня, кога ме попитат, не зная".
**** Нещо подобно се случва и когато послания от шестмесечни (според легендата) сънища на неграмотния 40-годишен Мохамед обединяват разпръснатите, враждуващи помежду си дотогава чергарски "племена със знамена" в една религия, език и самосъзнание.
***** Според Н. Заяков (1940-2012) през 1977 г., когато вестникарите от "Комсомолска искра" ходехме да се печем и да плуваме в комплекс "Девети километър" край пътя за Пазарджик. 

Публицистика - КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (1.)

Младата еврейка Естер*

КАК СЕ ПРАВИ КУЛТУРА (1.)

    Подробности от книгата** на Дитрих Шваниц. Първо, авторът ми е една "голяма любопитна подробност". Израства, както отбелязват издателите, сред меноитските миньори в Швейцария. Изучава английска филология, история и философия в Мюнстер, Лондон, Филаделфия, Фрайбург. От 1978 до 1997 г. е професор по английска литература в университета в Хамбург. С романите си "Университетското градче" (1995) и "Кръжокът" (1998) Шваниц се явява най-известният критик на немската политика във висшето образование и печели милионна публика. 

    Пише го върху задната корица на книгата, следвано от фрагменти възторг из немскоезичната периодика в огромни тиражи – "Ди Цайт", "Дер Шпигел", "Ди Велт" наред с мнение на бившия президент на Германия Роман Херцог. Ето от въпросния Херцог нещо, което нашите първи хора в образованието и културата, както и нашият г-н Президент, могат да си турят зад гърба като ковьорче към портрета на Левски:

Гоблен "Васил Левски" 

    Знанието днес е най-важният източник в нашата страна, бедна на суровини. Знание обаче може да почерпим само с образование... Затова е необходимо да се съсредоточим върху най-същественото и да направим достояние на всички обширните духовни познания.

    Жалко, че похваленият – хамбургският професор по английска литература хер Шваниц тъй оскъдно знае за българите: че не сме ни унгарци, ни гърци и прочие. Чудни неща, драги интелектуалци! Засвидетелстват ни нейде откъм Западна Европа внимание в научните си обзори, а родни издатели превеждат и тиражират очебийни неистини за нас, без да им трепне окото... Хамбургския професор мога да разбера (някакви си българи, хайде де!...), ама редактор, че и редколегия в наше мило родно издателство – не.

    Това – между другото. То очевидно културата у нас от села и махали до висшата администрация в държавата наред с образованието все е "между другото". Зам.-министър на културата ни например е госпожа***, автор на цинични чалга-текстове. Нормално...

    Любопитни подробности в пейзажа на европейската цивилизация според проф. Шваниц.

    1. Исус (Христос) е роден около 7 г. пр. н.е., физически издъхнал на кръста около 30 г. сл.н.е., което ще рече, че на кръста е разпнат не 33-, а 37-годишен. Историята около раждането на Исус напомня мита за раждането на Херакъл, извънбрачен син на Зевс от омъжената за Амфитрион Алкмена. Само дето Богородица, преди да зачене Исус, е девственица на 16 г., мисля...

    От апостолите на Христос четирима са рибари (две двойки братя: Петър и Андрей, Яков и Йоан), Матей – бирник, останалите – от простолюдието: Филип, Вартоломей, Тадеус, Симон, още един с името Яков, Тома, Юда.

    2. Мария Магдалена и още две жени свалят тялото от кръста, ритуално го умиват, мажат с благовония и полагат в семейната гробница на Йосиф от Ариматея, който Йосиф от Ариматея бил заможен мъж.

    3. Павел преди това с прозвището Савел Разбойника бил фанатично злостен враг на християните. По време на епилептичен припадък (най-вероятно) в една от наказателните си експедиции паднал от коня и за три дни ослепява. Когато зрението му се връща, решил да стане християнин, приел името Павел.

    Савел/Павел иде от аристократичен род, образован човек е, за разлика от оная дузина ученици, които Исус в плътския си образ привлича за християнската кауза. Убит е Павел при император Нерон, оня с театралните изцепки, който запалил Рим, естетически за да се любува на величествената илюминация, очарован от горящите квартали на Вечния град. Поне това твърди за Нерон легендата. Фактически Павел е основател на Църквата, чиято мощна йерархична структура напомня (да не кажа: повтаря!) йерархията на римския легион от епохата на Гай Юлий Цезар.

    4. До 1066 г. в Англия се говори и пише на староанглийски.

       5. Принципът на феодализма е първообраз на днешната политическа партия с нейните структури, субординация, хоругви за литийни (партийни) шествия и агитки за привличане на електорат. Обещават се всякакъв род благини, които обещания тутакси подир избора се забравят. Партийният лидер раздава привилегии срещу вярно служене или роднинство; в наше време принцип, известен като Кръговете от фирми на Ахмед Доган, не че г-н Доган му е изобретател, а че имаше поне доблестта да ни уведоми на висок глас, та ехото от оназ негова лакърдия в едно тв-шоу отеква и ще се препредава от урва на урва и от век на век**** вероятно докато изобщо я има България. Такива изявления не се чуват ката ден.

Доган: Пътят на България за Европа минава през Босфора*****

    Та значи, партийният лидер не раздава току-тъй привилегиите на властта и правото за достъп до кайнака с парите. Когато пада от власт, най-близките му съратници или го убиват да се не мъчи, или го оставят в разкошната му вила край Рим или друго кътче по-далеч от суетата и пазарната глъч, долитаща от фоайето на парламента и коридорите на правителството******.

    6. За Свещената Римска империя, т.е. за възобновената Римска империя. На Коледа в 800 г. папа Лъв коронясва Карл Велики (войнствено дребно човече с великански идеи) за император с красното име Пипин. Просъществувала до 1806 г. империята, когато, според уважаемия Шваниц: "Наполеон е причина Свещената Римска империя да се саморазпадне". Ето как ставали тез работи! Появява се лют корсиканец, офицер артилерист от градчето Аячо, и хоп... хилядолетната империя взела, че се саморазпаднала. 

    7. За Германия като държава се заговорва едва подир 1871 г. Обединяващо звено в случая са езикът, културата и... поезията. Невероятно! За французи и англичани понятието нация се определя от политическата принадлежност към държавата, а не от езика и културата, нито от етноса.

     8. Манастирът е висша форма праведен живот за християнина. Островче на цивилизацията през Ранното Средновековие (550-850 г.).

        9. Тривиум (граматика, логика, риторика) или квадриум (геометрия, астрономия, аритметика, музика) изучават студентите от средновековния университет в Париж, Оксфорт, Кембридж, Падуа, Прага.

    10. Ренесансът, според Шваниц, е свързан със сексуалната свобода: когато дамите напуснат светилището на женствеността Кухнята и поемат по улиците сексуално разкрепостени, великите империи рухват. Като знае нашият българин кои дами из Светата Кухня наизлязоха по улиците, политиката и родните медии напоследък... какво ли ни чака, Отечество любезно, как хубаво си ти!

Пловдив, културна столица на Европа за 2019 г.

    Следва

Plovdiv, 11 oct. 2004 – redact. 29 apr. 2016

_____
* Асуир (Ксеркс I), крал на персите, чиято империя се простира от Индия до Египет след поражението на вавилонците, вдига пир за своите хора в крепостта Суса, за да покаже богатството и великолепието си. Когато кани съпругата си Астин да покаже хубостта си пред гостите, гордата царица отказва. Царят й забранява всякакво присъствие и се разпорежда най-красивите млади девици в земята му да бъдат доведени. Младата еврейка Естер е сред момичетата, избрани да се покажат за прослава на царския харем и да се подготвят да прекарат нощта с владетеля. Eстер го покорява с изключителната си красота и чар, и той я прави царица. Владетелят издига верния си помощник Аман, чието семейство е антиеврейски настроено, до поста първи министър. Когато евреинът Мордохай не пожелал да коленичи пред Аман като всички останали, разлютеният Аман е обзет от омраза към еврейския народ; прокарва закон евреите да бъдат преследвани и убити в определен ден. В отчаянието си Мордохай търси помощ от Естер. Тя рискува живота си, като посещава върховния владетел без негово съгласие; същата нощ Аман е поканен на вечеря на тримата. Като открива еврейското си потекло, Eстер разказва за планираното от Аман избиване на евреите и получава от владетеля прошка за народа си. Аман е обесен на бесилката, издигната по негова поръка, за да бъде екзекутиран Мордохай. Владетелският указ е неотменим, Асуир позволява на евреите да се защитават от враговете си, които те в крайна сметка покоряват. Мнозина евреи се завръщат в Светия град и започва възстановяването на Ерусалим. Вж. https://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http://www.imdb.com/title/tt0168331/&prev=search

** Речник на общата ни култура, изд. "Архимед", 2002 г. Превод: Недялка Попова и Елисавета Кузманова, редактор Пламен Паскалев.
*** Надежда Захариева, съпруга на поета Дамян Дамянов (1935-1999).
**** Финален стих във Вазовата ода "Опълченците на Шипка" за 11 август 1877 г. от войната между Царска Русия и Османската империя.
***** Вж.http://vek21press.com/index.php/2015/12/25/dogan-opasnost-bulgaria/
****** Цит.съч., с. 60.