сряда, 26 август 2015 г.

Ars Poetica - СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Борис Ненков Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972)
СБОГУВАНЕ С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.
Копаят двама нискочели.
А над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род.
И сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен.**

Добруджа, Тригорци, лятото на 1977 г.

Plovdiv, 26 avg. 1972 – not edited 27 avg. 2015/2016
______
* Стихотворението е от сб. "Сутрин рано", издание на пловдивското издателство "Хр.Г.Данов", 1983 г.

** Пет години подир смъртта на дядо, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август - на 4 август 1977 между Тригорци и Гурково край Балчик докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 т суров царевичен силаж преживях катастрофа, която можеше да е краят на живота ми. Сега си давам сметка за съвпадението, освен че още като студент през 1970 г. врачка - туркиня, студентка от хасковските села, която се вмъкна в редакцията на вестник "Софийски университет" неканена, ми бе предрекла инцидента около тридесетия ми рожден ден. 

На снимката: 

Внукът на заклания показно от турците Ангел Керемидов през пролетта на 1876 г. за назидание насред мегдана в някогашното селище Калугерово Борис Ненков Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Фотографията е от есента на 1943 г. Името на Ангел, наред с името на неговия брат Георги, е сред имената на участници в Хвърковатата чета на Бенковски, изсечено върху паметна плоча в центъра на днешния град Калугерово на двайсетина километра северозападно от Пазарджик.

Ars Poetica - ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН

Боб Дилън (1942)
ПЕРМАНЕНТНО ВЛЮБЕН


Приятелите ме предупреждават
да скъпя времето
, да не се пилея по илюзии,
обаче какво да сторя, като съм вятърничав,
видя ли жена достойна, благовъзпитана, 
гръм ме удря сякаш по кратуната. 
Гръм в планината е това сякаш и
всъщност съм перманентно влюбен. 

Смятат, че ми върви с жените, 
завиждат, казват, за лудия ми късмет,
а не си дават сметка, че 
да се влюбиш в жена, означава 
да я боготвориш. Което е лоша работа,
ала от себе си как да избягам!

И се виждам ударен от гръм.
Да, бе! – гръм падна в планината.

Plovdiv, 19 avg. 2011 – redact. 26 avg. 2015

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...