БАЛАДА ЗА ХЪЛМА
И РЕКАТА*
без милост слънце ме жари
и моята снага гори.
А щом завие вълчи вятър,
Аз горд съм, ти – свенлива,
аз каменист, а ти пенлива.
аз каменист, а ти пенлива.
В мълчание живея сам,
а покрай тебе шум голям:
животни, птици, насекоми.
Но моят връх небето гони.
Почитат ме и отстрани
с пръст ме сочат, погледни,
а ме отбягват тъй далече,
с пръст ме сочат, погледни,
а ме отбягват тъй далече,
че от самотност стена вечер.
По песъчливия ти бряг
цъфтят кокичета и мак,
макар че в ниското си ти,
а моят връх висок блести.
Ти ромолиш, а аз – в сълзи,
единствен лишеят пълзи,без милост слънце ме жари
и моята снага гори.
А щом завие вълчи вятър,
под лед се криеш, аз оставам.
Защо все бързаш! Накъде?
Защо все бързаш! Накъде?
Кого бленуваш нощ и ден!
Не знаеш нито миг покой
ни в зимен студ, ни в летен зной.
От камък цял, стоя вкопан
Plovdiv, maj 1977 – redact. 27 maj 2015
______
* Тази пролет Купидон е въоръжен и опасен.