вторник, 5 май 2015 г.

Публицистика - ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (10.)

ФАЛШИВИТЕ ШИВАЧИ (10.)

    06.02.2001 

      Учудвала ме е преди години информираността у Иван К. за конюнктурата по горните етажи на властта. Колегата ми от местния младежкия вестник беше наясно с новите назначения или понижения, с разместванията по върховете на властта в София, както и кой от местните шефове ще е облагодетелстван. Ванчо си пиеше кафето, образно казано, с по-малкия брат на местния шеф на БКП* и винаги „беше в час”. Естествено не бях „в час”, понеже си пиех кафето с бачкатори и също таквиз момци като мене, израснали по прашните пловдивски махали. С тях ми бе добре, добре ми е и днес: бъбрим за коли, състезания, за знойни  жени и плътски приключения със знойните жени, за смахнати или може би гениални проекти как с повече труд може допълнително да се докара някоя пара към оскъдния семеен бюджет – все от тоя сорт неособено свързани с голямата политика дела.

      Николай Галов (1946-
1993), с когото споделях шест години една стая в редакцията на младежкия вестник, веднъж в пристъп на великодушие се зае да ме посвещава в тънкостите на системата Апата в спортния бридж. Казвам: скучна ми е тая игра, а той: „Знаеш ли какви високи порти може да ти отвори! Бридж играят университетски светила, лекари, общинари, шефове на предприятия, все подбрани хора. Между тях – и някои едри паламуди, от които много неща зависят”. Мигам на парцали, а той продължи: „Понякога за нещо се налага да висиш часове пред някоя канцелария, да обикаляш, да търпиш унижения, да се молиш, да трепериш; а тъй, докато раздаваш картите, да речем, подхвърляш на тоя отсреща: това ми е нужно, и той – какво! – той ти се усмихва: дадено, смятай въпроса уреден”.

      Вади тефтерче, разлиства го: „Виж колко имена са тук, колко телефонни номера. Ей затова хич, ама хич няма да ти е излишно да понаучиш бриджа. Какво ти струва, а ще ти е от полза в карък положения!” Измъкна лист за пишеща машинка, начерта системата за анонсиране. Седи си тоя лист на дъното на картонена кутия под пласт стари фотографии, така и не ми послужи – поради самолюбие или наивност, присъща на младостта. Такова тефтерче имаше и друг от редакцията - завеждащият отдел "ЛИК" - поет, високо ценен в местния литературен кръг, той пък си записвал и кой с какво му помогнал (да не забрави добрината едва ли не).

    07.02.2001


      Стр. 291... За сексуалността и изкуството... Героят-резоньор на авторовите размисли в романа обсъжда секса като евнух: макар женен, чувствал се гузен в обкръжение на хора, у които липсата на нагона (според него) е благо, усещал се омърсен, че е принуден да спи със съпругата в едно легло и – о, какво падение! – от време на време да удовлетворява сексуалните й щения.

      До каква степен иронизира и до каква степен преиграва, опиянен от представата си за гения като нещо „не от мира сего”, приковаващо ни към грешната земя с пронизителния си поглед, излъчващ космическа отчужденост – не ми е докрай ясно. Накъсо казано за автора, противопоставянето „култура-варварство” чрез пародиране на две тъй априори представени нива в човешката личност ми звучи насилено. Нима Ренесансът не излъчва чар при взаимодействието на тия два
 „антагониста” в човешкото същество, където се срещат бесове от подсъзнателното с творческата „божествена” интуиция спрямо света!

      Защо великият Т. Ман (тук 68-72-годишен) представя тоя изкуствен микс за човека, тоя умозрителен модел на католицизма или лютеранството? Надявам се – с нетърпение, в по-нататъшния развой на фабулата на „Д-р Фаустус” да разбера как ще опровергае това умозрително схващане; ако не, може би ще взема да се съмнявам в неговото величие като творец.

      
„На жената красотата е златна халка на свинска зурла" (с. 147), и след това:„И какво ли не е било казвано от памтивека с най-дълбоко убеждение по отношение на жената! Действително то се е отнасяло до плътските въжделения изобщо, но те се отъждествявали с жената, тъй че пак тя трябвало да отговаря за мъжката чувственост". 

      Надигането на средновековното абсолютизиране до какво не води! За йезуита Вяра в бог и Женственост са несъвместими. А поради что несъвместими? Може би защото двете претендират не за част от нас, а за цялото ни същество от глава до пети. Е-е, добре! Ала каква ли смъртна скука е така бленуваната чиста вяра!

      Действието (до с. 189) се развива през и около 1905 година, когато Леверкюн е около двайсетинагодишен.

      Стр. 219... 
„Бетховен е бил забелязван да композира с думи. „Че какво записва в бележника си?” – питали наблюдателите. „Той композира.” – „Но той пише думи, не ноти.” – Да, това му било свойствено. Записвал обикновено с думи идейния ход на дадена композиция, при което вмъквал само тук-там най-много по няколко ноти”. (...) „Напълно естествено е, че музиката се възпламенява от думите, че думите избликват от музиката, какъвто е случаят със завършека на Девета симфония”.

      Как би помогнал католицисткият модел за разделението на духовно от плътско, ако тръгнем да обсъждаме личния живот у доказал се гений (пиша го в кавички, понеже мисля, че и у най-посредствения генетично са заложени, често в дремещо състояние, гениални способности.) – значи, интимният живот у Христо Ботйов как да си обясня! Синът на кроткия даскал Ботьо от Алтън Калофер имал твърде интензивно изявен, стигащ до цинизъм сексуален нагон. За писмата до някоя си дащна цура (сръбкиня) литературните историци заобикалят на пръсти.


      И не само Ботев ми е аргумент; впечатлявало ме е, че у даровити поети (Пърси Биш Шели, лорд Байрон), прозаици (Балзак, Стендал, Виктор Юго), скулптори и художници (Огюст Роден, Амедео Модилиани и пр.) изпод силно изявената сексуалност, понякога стигаща до оргиастични ексцеси, е изригвал творческият гений. Как инак творческото начало у човека да не е вплетено в страстна прегръдка с бесовското, с животинското!



      Изчистено от сексуалния си подтекст, „изкуството” е хилаво и болнаво, бледнее от малокръвие като тъй възхваляваната с ренесансова ирония Платонична любов. Тъй де, Платон случайво би е бил обратен! Като усетил слабост в слабините си, парадиращият през целия си живот с потентност Ърнест Хемингуей си тегли куршума, едва навършил шейсетте си години (впрочем, на 61 години). Сексуални палавници и авантюристи са значителна част велики философи от Жан-Жак Русо насам, мнозина от великите мъже на ХІХ-ХХ век у нас: Стамболов, Фердинанд...

      Чарли Чаплин  за младите госпожици бил тайфун от нежност и страст. Между другото, мотив да му забранят достъп до Съединените американски щати е слабостта му към невръстни девственици, които се навъртали покрай снимачната площадка.

      Да погледнем спокойно на тия работи, защото самият живот би бил безплодна пустош без сексуалното, без изкусителното, предизвикващото, без дяволитото в разголената му женска плът, без бесовското начало.


      Стр. 303... Диалог между Сатаната и Леверкюн – Сатаната: „Не беше ли Бисмарк казал, че на немеца дай половин бутилка шампанско, за да се повдигне на естествената си висота?” Великият Бисмарк е дребно на ръст човече, не повече от метър и петдесет – отбелязвам си. Май оттам му е в ума темата за повдигането… на висота.

      Стр. 309... 
„Всяко действие се насочва срещу онзи, който предварително е готов да го претърпи”. Т.е. насочва се към викащия дявола по име. Имаме си такава поговорка: Не споменавай Дявола по име, да не ти се яви!

      Стр. 326... 
„Има и гордо разкаяние. Разкаянието на Каин (първия раз-Каин-освал се, според библейския мит), убеден, че грехът му е много голям, за да може да бъде простен”. Това едва ли се отнася за праведници и фанатици. Дебелоочието е може би най-характерна черта след грандоманията им.

      Мое си откритие: За да имаш всичко, трябва да не притежаваш нищо! Как става то? Трябва да си или малко луд, или много светец... Напомня ми друга ценна и изстрадана моя си находка: че ще имам една жена или една мечта истински едва когато престана да примирам по нея.

    08.02.2001



      Престъпления, предателства, родоотстъпничество, подлизурско отношение към Москва, внушавано като генетична предопределеност на цялата ни нация – то е триж по-непоносимо, когато същите тия мекерета днес се изявяват в ролята Защитници на демокрацията. Предалият веднъж цял живот си остава предател и няма връщане. Как да простя, че от шестгодишен хлапак са ми промивали мозъка самозванци, у които много по-късно откривах пищните одежди на лицемера.

      За мен, сина на обикновени българи, мнозинството кресльовци и яростни защитници на „демокрацията” са или чиновници, или галеници на бившата партийна номенклатура. Не са ли единици сред днешните властници необвързаните с бившата БКП-мафия и със структурите на Държавна сигурност! Тия единици са допускани до сферите на властта поради собствените им качества, както и за да се закичат с тях партай-геносетата от всички цветове на политическата менажерия. Вицепрезидентът на Републиката Тодор Кавалджиев, например, го търпят в президентската институция вероятно единствено от такива съображения, за камуфлаж. Инак бившият концлагерист за какъв ли дявол им е на партийците и доносниците!

      Следва 
Plovdiv, redact. 5 maj 2015
______
* Първи секретар на ОК на БКП, връх на местната власт.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...