На Кирил Кадийски*
ДОСТОЙНО ЕСТЬ
На лъжата краката – казват – са къси;
често пъти се случва и аз да тъжа,
ала колко смрадно ухание ръси
след себе си някоя ловка лъжа!
Ние и тъй си живеем с илюзии,
всичко в тоя свят плод е на нашия ум
и се случва да видиш как се тътрузи
не лъжа, ами Правдата в прашния друм.
Като скитник опърпан тя често ни гледа,
пронизва ни с поглед, съблича от нас
одеждите сластни на красни победи,
открива лице, изкривено от бяс.
И тогава за миг изпод дрипите блясва
както монета от древно злато,
че да си честен е твърде опасно,
но и достойно единствено то.
Plovdiv, 19 avg. 2007 – redact. 6 apr.2015
На лъжата краката – казват – са къси;
често пъти се случва и аз да тъжа,
ала колко смрадно ухание ръси
след себе си някоя ловка лъжа!
Ние и тъй си живеем с илюзии,
всичко в тоя свят плод е на нашия ум
и се случва да видиш как се тътрузи
не лъжа, ами Правдата в прашния друм.
Като скитник опърпан тя често ни гледа,
пронизва ни с поглед, съблича от нас
одеждите сластни на красни победи,
открива лице, изкривено от бяс.
И тогава за миг изпод дрипите блясва
както монета от древно злато,
че да си честен е твърде опасно,
но и достойно единствено то.
Plovdiv, 19 avg. 2007 – redact. 6 apr.2015
________
Кирил Кадийски (1947)