На Сончето по случай рождения й ден
СРЕДНОЩ ПОХЛОПА НЯКОЙ
- Похлопа някой, Боже мили! Защо на моята врата?
Навярно сбъркал, ще отмине. Тъй мрачна е нощта!
- Дъждът съм аз, какво те плаши! Ела ми отвори,
сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.
- Не ми е време да играя, а и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.
- Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте проплаква в тъжните ти дни.
- Върви си, няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя нощен сън.
И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
„Кой беше?” - ще виси с години пред нея странният въпрос,
че бе дъждовна нощ такава, безлунна и студена бе.
...Нечакана ни се явяваш, Любов, със мирис на небе.
Plovdiv, 9 maj 2008 – redact. 5 apr.2015