вторник, 2 декември 2014 г.

Ars Poetica - REQUIEM FOR A SIMPLE MAN

REQUIEM FOR A SIMPLE MAN


Той беше поет, неизвестен поет, 
ала нощем кашляше лошо; 
зад панела разбирах, че съвсем не е в ред; 
казва се Тошо.

С пенсия скромна чакаше ред 
за кофичка кисело мляко 
и случайно веднъж в тоя супермаркет 
видях го закъсал яко.

Не му стигаха някакви си пари, 
та услужих му с жълти стотинки 
да купи тарелка с две баклави 
и за внучето вафла с картинки.

Мина лятото, изниза се есента, 
ето че зимата зла се задава; 
паля огън от сухи дръвца, 
че с бедняка ларж се показах тогава.

Къде ли студува не е мой проблем, 
всеки има си нейде роднини; 
което зависело точно от мен: 
пуснах го в супера пред мене да мине.

Всички сме братя и си чакаме ред 
на опашка за нещо бедняшко; 
а внезапно усещам крила на поет, 
преизпълнен с гордост хлапашка.

Тая сутрин отново се буди светът, 
моят свят със старата врява, 
и каквото тук виждам, си е наред, 
а беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог 
и всички стремят се към почести, слава, 
и каквото тук виждам, си е наред, 
а беднякът любов заслужава.


Plovdiv, 25 okt.2012 - 2 dec.2014

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...