Ars Poetica - НЕПОПРАВИМО

НЕПОПРАВИМО

Непоправимо е това, което стори

със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна в облаци от розови мечти,
и вече аз не мога
да съм повече това, което бях.
Не съм от себе си сега доволен,
о, как не съм със себе си съгласен!

В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в тоя дом, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми бавни книги
изпъстри със рисунки смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе един през друг,
с кокетство женско поплака си...

И се оттеглям днес от свойто вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние – достатъчно за да те имам
до мен.

Plovdiv, noe. 1986 – redact. 29 okt. 2014