понеделник, 27 януари 2014 г.

Ars Poetica - Little Drummer Boy

или НИКОЙ НЕ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ НАРОДА



За нищо минало не съжалявам
напротив - виждам се щастлив
 обикновен, нехаен, непрославен –
писан на коляно стих.

Човека доверчив какво го пази
та колкото и да го мразите дори
и колкото и силно да ви дразни,
 не струвате и пет пари?

Когато навред около теб политическите клоуни и тарикати

купуват гласовете на твоите събратя по съдба,
когато едни нещастни хора други нещастни хора подкупват 
с екскурзия от съседна Турция
или с почивка на море...


Когато Кървавата столетница
ти се явява иззад всеки ъгъл вече двайсет години
под разни имена и красиви каузи
и те уверява денонощно по радиото,
телевизията и своите вестници,
а напоследък и по домашния ти телефон...


колко много мисли за теб
как прилежно работи за твоя народ, 
за България
и всички свои тежки грехове срещу нацията
приписва на всички останали,


а т.нар. "антикомунисти" са същите
като онези, срещу които вият и квакат,
ала заедно въртят далаверата,


и когато не знаеш, защото те лъжат,
и когато не можеш, защото нищо 
- внушават ти - не зависило от теб...


Когато България става все по-тъжно място за съвестния
и все по-весело място за лъжеца и крадците,
не ти остава може би нищо друго,
нищо друго може би не ти остава
освен да погледнеш истината в очите...


Всичко тук от тебе и мене зависи.
зависи от нас, защото сме мнозинство - 
ние - лъганите,
ние - ограбваните, 
ние - унижаваните и оскърбяваните,
ние - които сме голяма сила
и няма как да не узнаем това.


Излез! 
Излез от черупката си, приятелю,
виж колко хора сме с твоята съдба наоколо,
каква сила сме, ако решим какво искаме.


Животът е дар, не хленч и сълзи,
и никой не е по-голям от тебе, 
защото ти си Стопанинът.
Ти си Народът
и всичко тук 
точно днес, точно сега 

от тебе зависи.



Пловдив, 6 юни 2009 - 27 януари 2014 година 

петък, 17 януари 2014 г.

Ars Poetica - The Way I Mate


или ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ




Тръгнах из народа весел - хубав, спретнат и достоен,
да му се порадвам мъдро, както ми се ще на мен.
Слънце светеше над Пловдив, но за изненада моя
появи се леден вятър в тоя декемврийски ден.

Кукли, свирки, залъгалки за големи и за малки,
плюшени мечоци в черно, розов захарен памук,
Дядо Коледа, Снежанка кипреха се мило двамка
и шейничка с два рогача от картон висеше тук,

здрави просяци двамина мушеха се из тълпата,
циганка една саката щураше се тук и там;
балерини, шут, палячо се премятаха и значи,
цялата таз хубосия свежо лъхаше на чам. 

Пих кафенце на площада, вестник си купих с награда
и към празничната врява тих се присъединих,
хапнах цаца, портокали, поприказвах ала-бала
и - тъй както подобава, седнах да напиша стих.

Имах хубава идея - всичко родно да възпея,
враговете на прогреса и мира да заклеймя,
но жената на съседа взе тъй нежно да ме гледа, 
че издъно отегчена, музата ми отлетя. 

Затова не се чудете, ако младите поети
пишат на провала мрачно, обладани от печал;
любовта разваля всичко, че мераците са слепи,
а светът ни оцелява само щото се е смял.


Пловдив, 25-26 декември 2012 година

Ars Poetica - Take The Long Way Home

или ИСТИНАТА ВИНАГИ ИЗЛИЗА НАЯВЕ


- Когато снощи те потърсих, Лили,
оказа се, че няма те у вас...
- Ах, боже мой, къде ли пак съм била!
Да, спомних си... Бях у съседа Спас.

- То беше доста късно. Казвам – късно.
На гости през нощта кой ходи, кой!?
- Ех, ти с туй подсъзнание тъй мръсно
на кръст ме разпна... Ама че герой!

- Не, питам само. Търсих те за нещо,
което ме измъчва тия дни...
- Кажи, защо ме гледаш тъй горещо,
че плувнах цяла в парещи вълни.

- За пръстенче дойдох да взема мяра,
че при златаря щях да мина пак...
- Това ли било, как ме изненада!
Че бива ли да шеташ в тоя мрак?

И прекосил си тез дълбоки преспи, 
през сто баири стръмни бил си път?!
- Как тъй защо, нима не се досещаш?
За нас дори и бабите мълвят.

- Да бъбрят, само глупости мърморят!
Щом пукне пролет, твоя ще съм аз.
Почакай месец-два, че и отгоре
и потисни проклетата си страст.

- Потискам я, ала защо да крия,
отлагаме тъй дълго оня миг,
когато с вино и шише ракия
у вас ще вляза като скъп жених.

- Ще дойдеш, ех! Мерак набрал си множко,
наградата тепърва предстои...
- Да, миличка. Мечтая цели нощи
и пред очите вечно си ми ти.

Дойдох, а тебе никаква те няма,
сега от Спас ли да ревнувам аз?!
- Това ли било? Ай, каква ли драма
у тебе е избухнала тогаз!

Той болен е. Умира и се гърчи,
тъй побелял, нещастен и проклет.
Наложи се да го повивам в кърпи
и във чаршафи, мокрени с оцет.

Да знаеш, снощи даже не съм спала
и молих се за грешната душа. 
Не мигнах, мили, пуста опустяла,
та в сетния му час да го теша.

- Тешила си го, виждам, вече зная.
По гушката ти морави петна
показват ми, че винаги накрая
наяве Истината е една.

- Не ми ли вярваш? Той сега умира.
Душа бере, на път за Оня свят.
- Е да, затуй със вино и ракия
почерпи ме, като да съм му брат.

И песни пя. И свири на китара.
С момците се надборваше дори,
та даже и кръчмарката ни стара
прокле го в ада вечно да гори.



Пловдив, 14 юни 2008 – 17 януари 2014 година

понеделник, 13 януари 2014 г.

Ars Poetica - Tarantula


или ПОСВЕЩЕНИЕ В РИЦАРСТВО




Който иска - да те притежава!
Мен ми стига, че все пак те има,
щастие ми е, че си такава
своенравна и неповторима.

"Цветето й що ли да откъсна?!
Не обичам бавна смърт във ваза" -
преди низ години тъй изкъсо
Михаил Берберов ми го каза. 

Тръгна си от тоя свят Поетът,
сякаш никога не е бил тука,
а от егоизъм хора клети 
любовта превръщат в хленч и скука.

Рицари, приятели, пройдохи,
кавалери на честта и жеста...
Знам, като любовница ще дойде
Смъртта, макар без предизвестие.

Ще приседне тихо, кротко ще ни гледа,
ще ни целуне страстно непозната
и като подгонени деца в безреда
ще ни отведе обратно в Небесата.

             
Plovdiv, 22 oct.2009 

неделя, 12 януари 2014 г.

Ars Poetica - The Trial

или ПОДХВЪРЛЕН ДОНОС,
 ПИСАН ВЪРХУ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

В памет на Нина, най-красива в бащиния ми род Бояджиеви*

Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена към Вас със уважение,
понеже сте тъй горд и тъй прославен,
а честността Ви пример е за мене

и може би понеже няма друга,
която истината да Ви каже,
пред наглостта на Вашата съпруга,
която не Ви заслужава даже –

реших най-искрено да Ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследват нейните въздишки,
с кого си ляга хубава и млада.

Поне да беше малко по-дискретна
и тоя ръб да беше мъж достоен,
а то съвсем разбуниха градчето
с един пройдоха – знаете го кой е.

Това Ви е слугата, господине –
мизерникът, нает да копа двора;
а рови той и в нейната градинка,
и фука се на всичкото отгоре.

По къра твърде весела, честита
тя с него по цял ден се размотава,
а - както знам - единствено разчита
на Вас разбутаната ни държава. 

От тоя пропищял е орталъкът,
петима рогоносци нощем дебнат,
че благоверните им съхнат в мъка,
обречени да страдат без надежда.

И аз една от тях съм, господине.
И мен ме гони мъката коварна,
че плюх на своя дом, на свойто име
и до насита любих се край Варна.

На пясъка със него поиграхме, 
лудеехме, обичахме се много:
търкаляхме се и щастливи бяхме
като деца, забравени от бога.

Солено всяко щастие се плаща
и аз, завърнала се при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща
да отмъстя, докато не е късно.


Пловдив, 26 август 2007 година

________

* Идеята на тоя опус в римувана реч е върху действителна ситуация. Нинче, моля - ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах заради твоя неизчерпаем оптимизъм и дяволитост. Бел.м., Jores.

понеделник, 6 януари 2014 г.

Ars Poetica - ЛЪЖЕЦЪТ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ

         – Каква е разликата между спамаджията – драскача, плямпалото, графомана, словоблудстващия  –  и нормално пишещите?*

    – Разликата? По какво да го открием! Че се подвизава в Интернет чрез трийсетина мъжки и женски имена: от Ангел Грънчаров, Иван Ангелов, talkingheadterro_22 (с женски аватар), evros (с аватар ухиления Иван Костов), АngelPotter, nocapitalism, protossgbgnightmareЖивка ГеоргиеваphilopsyDogenius и пр. до Humanus (с аватар образа на Сократ).** 

ВОРОВСКАЯ ЖИЗНЬ МАРУСЯ КЛИМОВА

 Към възпитаник на Ленинградската партийна школа!

Всеки наш ден стават милион чудеса;
казваш: „Животът е пошлост и скука”,
а тревата се буди в сълзи от роса
и дъждът нещо пак си бъбри с капчука.

В изоставени угари троскот расте,
ала с тебе сме живи все още;
всеки възрастен всъщност е малко дете
и не мисля, че всички са толкова лоши.

С тебе сме само косена трева,
но светът е вселена безкрайна:
ще ни хапе пак злото, и що от това,
щом имаме своята мъничка тайна!

Тя е жилава колкото… Любовта,
и макар да е само синапено зърно,
с надежда ще чакам просто така –
 да дойдеш, от нежност обгърната.**

 
Plovdiv, 24 uli 2011 – redact. 4 jan. 2014
______
* Вж. http://forum.all.bg/showthreaded.php/Cat/0/Number/1794697/page/0/vc/1 и http://angeligdb.wordpress.com/2007/06/13/55-11/ 
&  Лъжецът Ангел Грънчаров… http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1630233/page/0/fpart/all/vc/1

** Pehlyova Sonya: – Нежно...

George C. Boyadzhiev: – Ако разгледаш картинката на човека с каскета и чуеш клипчето към текста, друго ще откриеш отвъд привидната нежност. Посвещението към бивш университетски доносник и от години платен трол в Интернет коренно променя първоначалния смисъл на наглед любовното послание. (Из facebook) 

събота, 4 януари 2014 г.

Ars Poetica - Тhe Hurricane


В дъждовна нощ със кофти вятър,
с активност гръмотевична
чух - някой драще по вратата,
и слязох да го посрещна.

За моя мила изненада,
не бе ни просяк, ни клошар,
а някаква особа млада
явила ми се беше в дар. 

Сложих й нещичко да хапне:
картофено пюре, халва;
обу ми старите чорапи,
разправих й виц при това.

Прозя ми се чаровно, умно,
изригна свежа уригня;
след туй в леглото ми се гътна
и спа до петък вечерта.

Ако сега ме пита някой
това ли е Принцесата,
ще му отвърна: "Мили братко,
не знам, но трябва да е тя.

Не знам беднячка ли е или
с аристократско потекло,
но с нея вече сме си мили
и лягаме в едно легло.

Сама си дойде и самичка
възможно е да отлети,
когато си разкажем всичко
и климатът се укроти"
.

Животът в блянове минава
и Бог го е решил добре,
но само който притежава
любима, ще ни разбере.




Пловдив, 23 октомври 2012 - 4 януари 2014 година

сряда, 1 януари 2014 г.

Ars Poetica - Love Itself

                                            или  ПЛОВДИВСКАТА ГЛАВНА (УЛИЦА)
                В СЛЪНЧЕВ ЗИМЕН ДЕН



Декември се изниза сред празничната врява.
Не сняг, а скреж сребрее по крехките ели
и Градската градина отново е такава,
каквато си я знаем от детството, нали!

На припек изпълзели покрай Централна поща,
чешити и серсеми, и старчета дори
за футбол злостно спорят, на слънчице се пощят
и толкова са гневни - от тях хвърчат искри.

Врабците нафунели и гургулици сиви
навъртат се тъдява за някоя троха.
Художник шари важен, разгънал си статива.
Куп селянки гневят се на цветната леха.

Какви цветя сред зима! - ала одумват кротко,
че тез де – гражданята, земята не ценят...
Минава автобусът и изгладняла котка
като стрела се втурва сред оня свят пернат.

По „Гладстон” се задава с каручка Цариградски*
във кожен къс тиролски момчешки панталон,
на шията увесил транзисторно бръмкало
със вести най-ужасни, дошли чак от Сайгон.

Рояк хлапаци дръзки подскача и се киска,
и гледа завистливо как с жестове на граф
човекът със метличка плювалниците чисти
и няма по-обичан от него в тоя град.



Пловдив, февруари-март 2008 - 1 януари 2014 година
__________

* Един от талисманите на Пловдив от времето на моето детство и юношество (1954-65 г.), когато за любимеца на местните попрезрели актриси малоумния Мильо още се бъбреше шепнешком. В сравнение с благородника Цариградски... 



Мильо, чиято бронзова фигура виси насред пловдивската Главна, е плебей. За Цариградски днес никой не се сеща. Може би защото времената са такива - ахмашки и просташки, времена на погром и гавра с достойнството ни на българи. Бел.м., Jores.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...