МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ!

О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили -
над вас самите Бог ще се смили!

Висим шестима, виждате нали?!
Плътта на всекиго била е драга,
но ето я - вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!*

Франсоа Вийон (1431-1474), из "Балада на обесените"

О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
Молете се за нашите души!

Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
Молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши;
затуй докато гледат ви очите –
Молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
Молете се за нашите души!

Успехи, почести… суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
Молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та - прошка нам за всяка злост и гадост –
Молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
Молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,
кой си - подире друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
Моли се и за нашите души!