петък, 20 юли 2012 г.

Ars Poetica

ХВАЛЕТЕ БОГА



Приятел в нужда ще те изостави,
но злобният ще ти протегне крак;
дори светът за тебе да забрави,
той да забрави?... Просто няма как.

В любов към Бог кълнат се честни хора,
а случва се и да се отрекат,
тъй както Петър три пъти го стори,
изпаднал в плен на грешната ни плът.

И все пак има нещо светло в мрака:
блестящи от омраза две очи
зад всяка неприятност те очакват
и алилуя* празнично звучи.


Пловдив, 27 юни 2012 година



петък, 13 юли 2012 г.

Imagining

ВЪВ ТЪНКИТЕ ТИ МРЕЖИ УЛОВЕН


Във тънките ти мрежи уловен,
със себе си не знам какво да сторя -
животът се изнизва като ден
през юли, зад прозореца затворен.

Така е тихо, от сатен е вечерта,
навярно бих си тръгнал безвъзвратно,
готов със свойте грехове да се простя
и тъй за двама ни да уредя нещата.

Достатъчно е, че те има, знам:
където и да съм, пак ще те мисля;
човек навярно е най-много сам,
когато, влюбен, любовта потиска.



Пловдив, 13 юли 2012 година


неделя, 1 юли 2012 г.

Walk On The Wild Side

ЗАГУБИТЕ СА НЕПОПРАВИМИ



Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно,

че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а зелената морава
пълна е със пеперуди.

Всяка каца да отпие
устните ти и нектара,
и това е поправимо
като в приказките стари.

Като в приказките стари
ти си Малкото момиче,
дето в двора си играе
и цветята най обича.

Но цветята са красиви
ден до пладне и ужасно
после някак стават сиви,
после някак става ясно

колко преходно е всичко,
всички как сме заменими.
Ала някак не обичам
загубите предвидими.

Чакаш ли ме да ти кацна?
Хайде, просто отмини ме.
Да се влюбиш е опасно
в загуби непоправими.

Ars Poetica

НЕНАПИСАНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ



С мелодията от клипа


 ще има след известно време стихотворение, в което един мъж ще направи предложение на една жена, на което тя може и да устои. Два часа по-късно, след като спа непробудно тъкмо надвечер от осем до десет и трийсет вечерта, мъжът се събужда и добавя заглавието на бъдещото стихотворение. То ще се казва "Когато един мъж пожелае една жена". Ето впрочем диалог в скайп, проведен от автора същата надвечер преди осем с реална негова позната, която понастоящем живее на другия край на света и донякъде, само донякъде... може да послужи за първообраз на лирическата героиня, макар лирическата героиня да трябва да е с лунички, освен да е руса, естествено руса, искам да кажа...

- Здрасти, Жоре! Четох те преди малко… Не знаех за пианото на Re., че такива завихряния имало в нашия "сплотен" колектив. Гледай ти!

- Позна ли кои са споменатите?

- Диана... Но другата...? Не зная… Грозевото…?

- Лишев предложил да даде сто и двайсет лева, но химичката Ганзурова го отказала със същата реплика: „Какво да кажем ний, дето не сме с манталитет на магистрални курви и не знаем как да изпросим някой лев за училищно пиано”.

- Ужас! Накрая кой изплати пианото?

- Грозева се оплакала, че й пречи пианото да смята в канцеларията. Re. прави доста концерти с входна такса из града, включиха се с дарителски суми и родители на децата.

- И сега!? Пианото тъне в прах сред кофите, метлите и парцалите… Щото Дианчето Петкова се развива може би вече в друга посока.

- Ако я чуеш Дианчето Петкова, с уста птички лови.

- Това не го разбрах. Как е тя?

- Разказва наляво и надясно как едно време в училището ни имало Музикален театър. Само пропуска една подробност: че в тоя Музикален театър участваше и Лилия Стефанова, основно Re., а аз пък им пишех стихове за песничките и текстовете в сценария. Който я слуша, трябва да остане с впечатление, че на госпожица Петкова се е крепял Музикалният театър, съвсем не е била Мечо Турист, който с месеци всяка учебна година се пишеше болен, за да скита по гори и планини. Правил съм макети за някои от пиесите, сценарий писах, например за "Принцесата и граховото зърно" по Андерсен, афишите рисувах.

-Ужас. Това е то…

- Лишев беше подредил кабинета по музика заради Re. Откак Мечо Турист си извоюва пред шефката да влиза в същия подреден кабинет по музика в дъното на третия етаж, столовете за месец бяха потрошени от учениците й, няколко клавиша на пианото откършени, шкафът с нотите разбит.

- Леле!

- Пред мене госпожица Петкова пробва да представи версията как пианото, купено чрез тия концерти от школата на Re. при всеобщата еуфория у децата, било купено евтино, че било със спукана чугунена основа... Не знаеше, че с Re. сме обикаляли да търсим фирма с по-изгодна оферта, взе да разказва как Re. се облагодетелствала, като купила потрошено пиано.

- И ти?

- Споменах, че двама с жигулата месец сме обикаляли Re. да избере пиано, и Дианчето мигом изгуби интерес повече да ми обяснява за спуканата чугунена основа и прочие дивотии.

- … (Eмотиконче във форма на вирнат палец, знак на одобрение.)

- С Re. пазехме дискретност за тия неща, всъщност два  или три пъти съм участвал в срещите й с родители, склонни да дарят сума заради децата им, които обучаваше в Школата по пиано.

- Тая Петкова е за връзване. С какво се занимава сега? Трябва с Дорето (Бел.авт. - друг натегач за слава в училището) да са си допаднали.

- Май не се понасят, зарежи ги тия навлеци! Сутрин съм край Гребната база с велосипеда.

- Хубаво е, че живееш така близо, много близо до себе си.

- Върти ми се в ума стихотворение по тая мелодия, ама да видим кога ще го запиша на хартия.  Ще се появи от само себе си. Ще е много готино стихотворение, само това знам. И хич няма да е кратко, поне десетина строфи, може и повече. Не знам за какво се говори в песента от клипа, но то няма значение; виждам картини и диалог с човек, който мълчи. Като си яздя колелото, стиховете сами се подреждат. Мога да надвиша трийсет километра в час по нанагорнище.

- Бре!

- Ще има предложение за любов в това стихотворение. Ще е в известен смисъл хем неприлично откровено, хем нежно. Тая мелодия я слушам вече две утрини непрекъснато...

- Странна мелодия.

- Преведи ми накратко за какво се говори в нея.

- Ще изчакам мъжа ми, той разбира по-добре английския.

- Бе, най-общо ме интересува. За какво се говори в мелодията?

- Ами ето, говори се… "Скъпа, да се разходим из дивото, из неопитоменото, из тъмното!"

- Мъж предлага на млада жена да се изчукат в хотел наблизо или в парка, а момичето го гледа и не вярва на ушите си, чуди се дали да го прати по дяволите тоя или... Така го виждам ненаписаното стихотворение.

- Дааааа… Закуска с бесовете.

- Казва й: „Виж какво, скъпа, знам, че жените кървите веднъж месечно и ви боли, но мъжете също кървим и сърцето ни боли понякога по-силно от вас. Знам, че си щастливо омъжена и сериозна дама с добра кариера и име в обществото, но какво правиш ти със себе си, не си ли губиш времето с глупости? Виж денят колко е хубав, тревата в парка колко е сочна и зелена, не ти ли се ще да лежиш по гръб с поглед в облаците и да мечтаеш?”...Пусни си мелодията и прочети това, дето ти пиша. Ще стане страхотно стихотворение.

- Добре.

- Оголване арматурата на живота, това ми се върти в ума като идея. Че всичките ни планове са далеч от основното, за което си струва човек да живее. И тая нехайна мелодия с непукисткия глас ми пасва на вътрешната мелодия, която чувам у себе си. Това е моят живот, да, точно какъвто си е. Саксофонът в края на клипа е страхотен, особено дрезгавият тон на саксофона. Не мислиш ли, че е страхотен за нещата по тая тема?!



Пловдив-Монреал, 20 юли 2010 година

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...